Затварят кино Влайкова

Затварят емблематичното кино Влайкова, съобщи столичен всекидневник. Новината развълнува стотици хора в социалната мрежа.

Най-старият киносалон в София, който се намира на улица Иван Асен в самия център на града, е построен само 11 години след прожекцията на първия български филм. Сградата е дарение от Мария Влайкова, която я завещава през 1926 г. на тогавашното Министерство на просвещението.

Тя решава да построи киносалон, който освен за прожекции, да бъде използван и за културни вечеринки, четения и театрални представления.

Неотдавна всичко това стриктно се спазваше. В киното не само се прожектираха качествени европейски и български филми, провеждаха се културни събития, но също така бе се превърнало и в истински музей, където любителите на 8-то изкуство можеха да се докоснат до автентичната техника от началото на миналия век, също да усетят духа на стара София и да облагородят душата си с един хубав филм, интересен концерт или изложба, или просто с един изпит чай в кафе-клуба, който се намира във фоайето на сградата. Понастоящем киното е пред фалит, защото трябва  да се издържа само от продажбата на билети.

Какво се случи с другите емблематични киносалони у нас? Защо в годините на прехода един по един бяха закрити? Понастоящем единствените работещи у нас са кино Одеон, Домът на киното и Люмиер в НДК, където се прожектират европейски филми, но само в рамките на фестивали.

 До 90-те години кината в София са около 30, а сега - едва 3. Кино Сердика бе разрушено миналата година, а Европа Палас стои заключено.

Кината Изток и Култура се превърнаха в магазини на големи хранителни вериги. Емблематичното кино Левски пък сега е арт сграда за специални бизнес събития, а старата Млада Гвардия, след това носеща името Рекс - книжарница Гринуич. В магазин за книги се превърна и старият киносалон Витоша. Кино Москва стана базар. Перлата в короната на София филм фест – лятното Мир сега е платен паркинг. Тежка е участта и на известните в миналото киносалони като Аура, Севастопол, Иван Вазов, Георги Димитров, Красно село и Македония – днес са фолк клубове, магазини за дрехи първа и втора употреба, казина или просто руини. Същото се случи и с приватизираните Славейков и Глобус (стерео кино), които бяха и паметници на културата.