Авторката на Олив Китридж се завръща с Момчетата Бърджис

„Катарзисен“ е думата, която може би най-добре описва романа „Момчетата Бърджис” от Елизабет Страут. След като покори читателите по цял свят и спечели „Пулицър“ за „Олив Китридж”, със следващата си книга американската писателка се утвърждава като изключителен разказвач и тънък познавач на човешката душа и природа.

В „Момчетата Бърджис” тя е в най-добрата си писателска форма и отново поднася завладяваща и незабравима история – почти болезнено въздействаща, но все пак обнадеждаваща. Книгата в превод на Анелия Данилова се преиздава от „Кръг” на 6 февруари с нова редакция, а корицата и този път е дело на Мила Янева-Табакова. Както подсказва заглавието, в центъра на действието са момчетата Бърджис – братята Джим и Боб. Белязани завинаги от трагичния инцидент, при който са загубили баща си като деца, те отдавна са напуснали родното си градче в Мейн и са изградили нов живот в Ню Йорк.

Но внезапна криза у дома ги принуждава да се завърнат – синът на сестра им Сюзан е обвинен в престъпление от омраза и едва ли ще успее да избегне наказанието. Докато случаят се заплита, крехките връзки в семейството са напът да се разкъсат окончателно, а една дълбоко заровена в миналото тайна излиза наяве и променя всичко. Умението на Страут да пише за дълбочината на човешките драми измамно просто и без никакви клишета или поучаване е изумително. С характерната си прямота, емпатия и проникновеност писателката навлиза във вътрешния свят на своите противоречиви и комплексни герои и разкрива неудобни истини за идентичността, предразсъдъците, брака, класовите и културните различия, физическата и емоционалната изолация в семействата и общностите.

Защо нараняваме най-близките си с лекота, често без да го съзнаваме? Кое ни отстранява дотолкова от собствения ни живот, че той да ни се струва нереален и погрешен? Какво се случва, когато най-сетне свалим маските, които носим даже пред себе си? И възможно ли е да се завърнем у дома – във всякакъв смисъл? „Момчетата Бърджис“ не само отговаря на тези въпроси, а превръща една семпла наглед история в дръзко и многопластово изследване на вината, самотата, загубата и обичта въпреки всичко. Запитана в интервю за в. „Чикаго Трибюн” какво я е вдъхновило да пише за семейна трагедия, Страут отговаря така:

„Винаги са ме вълнували взаимоотношенията в семействата и как се опитваме да избягаме един от друг и от миналото си. Не избираме близките си и заради това те много често пораждат у нас едновременно дълбока любов и дълбок гняв. Но независимо колко силно е убеждението ни, че сме избягали от тях, всъщност сме им яростно предани. Именно така е и при момчетата Бърджис – при цялото съперничество и многото трудности помежду им, когато всичко се разпада, никой не би могъл да се бори за тях, както те се борят един за друг”.

Елизабет Страут е сред водещите автори в каталога на „Кръг“. Към момента три нейни книги са част от него: „Олив Китридж“, „Олив Китридж отново“ и „Момчетата Бърджис“. От издателството вече работят и по българското издание на нейния голям литературен дебют – романа „Ейми и Изабел“, написан през 1998 г. и почти веднага адаптиран във филм. Елизабет Страут (1956) е американска писателка, родена в Портланд, щата Мейн. Завършва английска литература и право. Авторка е на девет романа, спечелили овациите на литературните критици и читателите и превърнали се в световни бестселъри. През 2009 г. е удостоена с „Пулицър“ за своята книга „Олив Китридж“ – впоследствие претворена в минисериал на HBO, отличен с осем награди „Еми“.