Да се „отпуснеш“ не е просто мързел: историята на Джуъл Таунг за връзката, храната и загубените 43 килограма

Често хората говорят за това да се „отпуснеш“ във връзка сякаш става дума единствено за мързел. В действителност обаче зад това поведение често стои нещо по-дълбоко – чувство за комфорт и тиха сигурност, които идват с партньорството. Под повърхността на това удобство нерядко се крие по-сложна реалност: загуба на връзка със самия себе си и моментът, в който една връзка започва да прилича повече на сигурно убежище, отколкото на място за развитие.

Точно това преживява и Джуъл Таунг.

Малко след като започва университет на 19 години, Джуъл решава да се изнесе от дома си и да заживее с приятеля си. За първи път ѝ се налага сама да готви, което я води до избор на ястия, богати на въглехидрати. Така се появява и т.нар. „шум от храна“ – постоянни, натрапчиви мисли за ядене и трудно овладими апетити.

Това поставя началото на проблемите ѝ с теглото. По време на седемгодишната връзка Джуъл качва около 30 килограма.

„Имах много бурно детство, родителите ми са разведени и аз копнеех за стабилна и сигурна връзка“, разказва днес 29-годишната жена от Бризбейн пред Daily Mail.

Въпреки че се омъжва на 26 години, Джуъл признава, че още години по-рано е знаела, че не е с правилния човек. Страхът да не остане сама обаче я спира да си го признае.

През по-голямата част от 20-те си години тя се събужда с мисълта за храна. Макар да обича да готви и да се определя като истински „фуди“, лошите ѝ навици излизат извън контрол. Вдъхновена дори от кулинарни предавания, в които готвачи похапват късно вечер, тя започва да използва храната като начин да притъпи емоциите си и да не се изправя пред истината за нещастната си връзка.

„Толкова е лесно да се изгубиш във връзка. Когато не си в активен режим на срещи, нервната ти система се успокоява – чувстваш се в безопасност и комфорт. Но по-късно това може да създаде проблеми. В крайна сметка имаш само едно тяло и трябва да се грижиш за него“, казва тя.

В най-тежкия си момент Джуъл достига 110 килограма. Срамът от тялото ѝ я кара да избягва плажа, да се крие под широки дрехи и да обработва сериозно снимките си в социалните мрежи. Основният ѝ проблем не е самото готвене у дома, а размерът на порциите – тежки, мазни ястия с малко фибри и зеленчуци.

Опитите за отслабване са много: интензивни фитнес програми, строги диети, кето режими и крайно рестриктивни хранителни планове. „Буквално нищо не работеше – не защото нямах воля, а защото тези методи не бяха устойчиви“, подчертава тя.

Промяната идва, когато приятел ѝ препоръчва Juniper – онлайн медицинска услуга за отслабване, която след лекарска консултация предлага медикаменти като Ozempic. Процесът се оказва лесен и в първите месеци Джуъл сваля 7 килограма, впечатлена от бързия ефект.

През септември същата година тя взема и едно от най-трудните решения в живота си – да сложи край на брака си само седем месеца след сватбата. „Той не искаше да се разделяме. Но връзката беше като лепенка за много проблеми. Аз бях напълно изгубила връзка със себе си“, признава тя.

След раздялата започва истинският прелом. През първата година с Ozempic Джуъл сваля 20 килограма без сериозни странични ефекти. Забелязва как лицето ѝ се променя, как отново се появяват скулите ѝ, как купува по-малки дрехи и за първи път от години облича бански с увереност.

По-късно, за да спести средства, тя постепенно спира медикамента. В рамките на още една година успява сама да свали допълнителни 23 килограма.

Днес, след общо 43 килограма по-малко за две години, Джуъл тежи 75 килограма, сама е и се чувства по-уверена от всякога. „Никога няма да си позволя да се върна в онова състояние“, категорична е тя.

Според нея Ozempic е помогнал да се излекува токсичната ѝ връзка с храната. С времето апетитът и „шумът от храна“ изчезват, а интуитивното хранене и контролът на порциите стават естествени.

„Медикаментите за отслабване не са измама. Ако не си бил в тази позиция, не можеш да съдиш. Те са създадени, за да променят животи“, казва Джуъл. „Не е нужно да ги приемаш цял живот – те са старт. Най-голямата промяна беше в начина, по който се промени мозъкът ми.“

И добавя: „Ако обмисляш подобно лечение – нямаш какво да губиш, а можеш да спечелиш всичко.“

Наталия Каменова