Никога не съм играл близък до мен самия персонаж: Тони Сервило

Господин Сервило, довечера на Синелибри ще Ви видим в ролята на президент на Италия в Помилването, която ви донесе мъжката награда на фестивала във Венеция, но това не е първият политик, когото ще изиграете. Вече сте били и Андреоти, и Берлускони...

Андреоти беше един много потаен персонаж, беше превърнал мистерията в своя житейска практика. Беше заключил политиката в дворците на властта. Бих го определил като наполовина вдовец, наполовина свещеник. Берлускони влезе в политиката през спектакъла, през шоуто, през телевизиите си. След това влезе и с тяло в нея, вече като пряк участник. Мариано де Сантис, героят ми в Помилването е президент, какъвто всички искаме да имаме, макар че трябва да кажа - и в живота в Италия имаме един голям президент - Матарела (б.р. от негов реален указ е вдъхновен филмът). Моят президент е голям юрист със страхотни морални ценности, които го водят при неговите големи и важни решения. Винаги се съмнява и подхожда с милост. Това е чудесен образ на фона на президентите по света в момента, които само показват мускули и водят всички ни към някои неприятни ситуации. Аз играя един напълно различен президент, който е измислен за екрана, но е възможен.

Всичките споменати герои, както и Вашият журналист от Великата красота, са много самотни. Толкова ли е самотно на върха наистина - трябва да знаете като човек, обявен за седмия най-голям актьор на 21-ви век от самия Ню Йорк Таймс?

Самотата според мен е природата на властта. Даже Берлускони, който толкова много е свързван с партитата, с компаниите, вземаше своите наистина важни решения в безкрайна самота.

Задавам въпроса по друг начин! Някои от тези ярки Ваши герои, за които говорим, прилича ли на Вас самия и колко Ви е близък?

Никога не съм играл персонаж, който е близък до мен самия като човек. Винаги героите ми са били доста различни от мен. Бих казал, че съм се скривал в тях. И в драматургията, разбира се, за да мога добре да ги изиграя. Актьорът трябва да служи на героя си, да обслужва персонажа. Не да се опитва да прилича на него. Коренно различен съм от образите, с които ме свързвате от екрана. Даже не нося жълти сака, както във Великата красота. Не организирам и партита като Берлускони.  

И, честно казано, дори се изненадах колко радушно приема филмите ми публиката тук - благодаря на Синелибри, който за 3 дни показва 3 от 7-те ни със Сорентино, при положение, че за първи път идвам в България. И за наградата за принос към световното кино, която ми присъди. Красива награда.

Борис Ангелов