Първа картина на Жорж Папазов в колекцията на центъра Жорж Помпиду

Преди една година г-н Ксавие Ре, директор на Националния музей за модерно изкуство на Франция, известен още като Центъра „Жорж Помпиду“, беше в България по покана на Френския институт и във връзка с изложбата „Жорж Папазов – Осветителят“ в Националната галерия. Той разгледа експозицията заедно с куратора Мария Василева и с Георги Василев, чиято колекция изграждаше гръбнака на експозицията. Г-н Ре беше изключително впечатлен от творчеството на художника и изказа огромното си съжаление, че музеят не притежава негови творби.

Още тогава в личен разговор между него и колекционера започнаха преговорите за дарение на една творба на френския музей. Професионалният процес по избора на картината включваше внимателно изследване на колекцията, лично от директора и от специалисти по сюрреализъм. В крайна сметка изборът се спря на „Мечтание“, 1925, маслени бои и пясък на платно, 72.5 x 60 cм., подписана и датирана долу дясно. През изминалата седмица журито по прием на нови творби в колекцията на музея е одобрило и приело картината и тя вече е част от фонда.

През 20-те години на ХХ-ти Жорж Папазов започва да създава странни, абстрактни образи, които носят сюрреалистично внушение и разкриват непознати светове. Много характерни за него са огромните очи-прозорци, през които се виждат пейзажи, преминаващи границата на реалността. Художникът  използва пясък във фоновете на картините си, за да придаде плътност на повърхността на изображението. Работата в тази посока, използването на необичайни материали и похвати, е част от опита за освобождаване от традиционните методи на рисуване и мислене.

Разчитането на ефекти, породени от случайността, съвпада с идеите на автоматичното писане при сюрреализма. Създадените с пясък композиции също напомнят детски рисунки и разчитат на силата на въздействието на първичното и непринуденото. Папазов навлиза в същността на картината, опитвайки се да въздейства единствено с нейната плът – всички класически методи на построяване на композицията са изоставени и тя въздейства със своята триизмерност, получена от натрупванията на материал. Образът разчита на въздействието на грубите, експресивни, мощни натрупвания по повърхността. Според изкуствоведа Андрей Наков историята на изкуството познава много малко примери на такова пълно освобождаване на живописта.

Изборът на картината от страна на Френския музей е базиран на възможността за нейната успешна интеграция във вече съществуващата колекция и осветляването на името на Жорж Папазов като един от най-видните представители на сюрреализма и на световното изкуство от първата половина на ХХ-ти век.