Венеция’ 2025 – Паоло Сорентино: милост, благодат, елегантност

Павлина Желева

специално за „19 минути“ 

Със смисления си и красив избор за откриване на своето 82 издание  - Lа  Grazia, най-новият филм на един от най-прочутите филмови италианци Паоло Сорентино, мострата на световното кино (27 август – 6 септември) си направи безценен подарък.

Тони Сервило, който в този филм изпълнява ролята на фиктивен президент на републиката на име Мариана де Сантистой, се хареса на цялата публика. Още повече, че с нарочно забавения си ритъм и пределно изчистения си минимализъм Сорентино поставя въпроси от високо нравствено естество. Възможните техни отговори не са нито окончателни, нито еднозначни, тъй като  могат да бъдат интерпретирани спрямо различните значения на думата grazia. А те имат отношение и към  юридическата, и  към духовната „материя“. 

Това е така, защо главният герой, който преживява последните дни на последния си мандат като президент на държавата, е изправен пред няколко дилеми.

Първата е, да помилва или не, един мъж и една жена, извършили съзнателни убийства. Той – на болната си от Алцхаймер съпруга, тя – на мъжа,  упражнявал насилие на нея. В същото време, общественият натиск върху президента, да сложи подписа си под законопроект, разрешаващ въвеждането на евтаназията в Италия, е огромен. Последният обаче няма готов отговор – да  го направи ли или не. При подобно тълкуване на думата grazia, заглавието на филма може да означава „помилване“. 

В същото време, останалият с един бял дроб президент не спира да пуши, като негови служители услужливо му подават поисканите цигари.

Докато вдишва и издишва отровния дим, вече остарелият мъж настойчиво се връща към спомена за рано напусналата го съпруга и най-вече – към фикс идеята си за  някогашна нейна изневяра. Има и още нещо: обладаният от обсесията си за предателството на най-голямата му любов, оттеглящият се държавник редовно се изповядва пред папата, който тук е цветнокож и кара мотопед. С въпросите си той прави възможно тълкуването на думата grazzia като благодат. Това придава допълнителен смисъл на посланието, правейки го универсално.    

Еволюцията на героя, от „отличен юрист“, натоварен с власт да взема сложни решения за съдбите на живи хора, до човек, комуто „ритуалите“ на заеманата длъжност са „дошли до гуша“ той стига до извода, че „никой, освен ти самият, не владееш дните си“. Прозрението за точно тази „благодат“, докосваща се и до най-дълбокото „вътрешно“ аз на собствената му дъщеря, превръща разказа в умно и прелестно иронично сбогуване с един президентски пост. Но и с един живот заедно със  скъпите и непрежалими неща в него. 

Третият, но не най-малко важен смисъл на думата grazia, е елегантност. Тя неизменно стои в изискванията на главния герой нещата да се случват на съответното „възпитано“ ниво. 

Така постъпва и режисьорът Сорентино. Персонажите му са стилизирани, но не дотам, че да дразнят, говорят образно, но не дотам, че да досаждат, /само/пародират се, но не до там, че да загубят мярката. За разлика от времената, когато Сорентино на прощаваше нищо на политици като Джулио Андреоти и Силвио Берлускони, тук той не осъжда, а съчувства на „човека във властта“. Остаряването, като най-мъдрата, но най-ощетена фаза на човешкия живот, отново се е върнала в киното на Сорентино.

Този път, вместо да я „пече“ на огъня на неподражаемия си сарказъм, той й се покланя с една напълно заслужена тъга.  

Милва я с финес и стил, сякаш, за да покаже, че в дните на ежедневно редуващи се политически гротески, благодатта все още е възможна!

А Тони Сервило? Този актьор е просто гениален! Лицето, стойката, погледите – всичко работи в безподобен синхрон, от който просто ти иде да се разплачеш!