Защо соц. естрадата е в Ренесанс?

"Колко песни на Мими Иванова можеш да ми изредиш на прима виста", зашемети ме с първи  въпрос в телефонно обаждане Евгени Боянов - организаторът на турнето С обич и песен, с което възкреси култа към соцестрадата преди 3 години. След него се появиха още и още епигони. А това лято звездите му - Мими, Силвия Кацарова, Братя Аргирови и сами си обикалят родината с големи концертни турове и препълват летни театри и кина навсякъде...

Изброих в отговор пет - шест песни (без Козата и Кумчо Вълчо, разбира се). После, в течение на деня се сетих за още поне толкова хита на Мими Иванова.

"Ако въпросът е дали ще напълни със солов концерт първа зала на НДК, смятам, че да", заявих аз.

Разговорът беше миналото лято, а в началото на този април концертът Всички обичат Мими напълни първа зала на НДК. Аз - за съжаление - не можах да отида, поради семейна трагедия.

Но стисках палци, тъй като само "Майчице свята" да беше изпяла - този вечен химн,  пак щеше да бъде достатъчно да остане легенда. С този чист и звънък глас, който по невероятен начин е запазила и до днес.

Мими Иванова, както Йорданка Христова с "Песен моя, обич моя", Васил Найденов със "Сбогом, моя любов", Маргарита Хранова с "Устрем", Орлин Горанов с "Даже мен да ме няма..." и другите певци с пик в онази епоха, затова и остават във времето и продават билетите да последния и днес - имат своите химни.

Само Лили Иванова няма химн. Защо ли? Защото естрадата е мелодия. Но и поезия.

Който не е учил и/или не е чел достатъчно, няма чувство, вкус и стил за тези работи.

Вероятно на Лили й липсва химн, заради доста елементарните текстове, които пресъздава от типа на: "И всички ми се чудят вЪВ къщи на умАА"!

И още елементаризми от другите й най-големи шлагери: "Свири, свири, щурче, ах, подлудявай ме, не спирай", плюс още повторения: "Панаири, Панаири..." , "Детелини, детелини...".

Тъпо, но се помни и се припява - формула за хит!

Факт е обаче, че Лили Иванова най-успешно поддържа легендата си и чудесно печели от това. Когато се налага е човек от народа - преквалифицилала се в певица медсестра, която не знае нотите - триумф на художествената самодейност. Когато трябва е снаха на Политбюро с кума самата дъщеря на държавния глава и зет му - шеф на единствената телевизия. Когато трябва е жертва на мъжа, който я направи жителка на ул.Оборище и победителка на Златния Орфей. Когато трябва е на митинг срещу системата, която я направи единствена "народна артистка" от естрадата с двойни спрямо останалите хонорари. Когато трябва е сред първите звезди на Пайнер, редом до Тони Дачева, Сашка Васева и Глория и печели трета награда на Пирин фолк. Когато трябва след това пък е антитеза на чалгата. Когато трябва обявява билети по 1000 лева, но кани безплатно Доган и свитата му. Друг път президента Радев... Няма звезда без много истории. Тя е с най-много.

Казват, че се обидила много и с години на Тодор Колев като първи изпълнител на класическия хит "Баба ми е жена на всички времена", защото мислела,че се пее за нея...

Апропо, няма химни и единственият, когото вълнАта за мощно завръщане на соцестрадата не изтика отново в мощния оборот на големите концертни турнета - Георги Христов. Пак заради текстовете - никога не изпя истинска поезия.

Соцестрадата изобщо е във възход. Сякаш часовникът се е върнал с половин век назад към нейните златни години. Или поне с 40 г.

Вероятно причината е, че нищо по-запомнящо се явно не успяхме да произведем през последните 35 години. Въпреки напъните и звездните претенции на мнозина. Въпреки десетките им статуетки и продукцията на хитове, които - с МАЛКИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ (като Ах, морето на Тони Димитрова и Мога на Ирина Флорин), потвърждаващи правилото, е трудно да запомним.

Доколко това е проява на добър вкус е друг въпрос. Със сигурност обаче показва каква е реалната ни масова, ако щете я наречете и популярна култура.

И, ако търсим честно доказателство за това, само погледнете какво пеят децата на конкурси за изпълнители и то по свой избор. Предимно, ако не и само, соцестрада.

Всичко това става точно 60 лета след старта на Златния Орфей (в първите си две години минава като конкурс Песни за българското Черноморие), опитите за чието възраждане блокира стискащата марката, без да я използва Община Несебър.

Борис Ангелов