Жените вече имат право да бъдат виновни: Моника Белучи пред 19’

Моника Белучи ми маха и ми се усмихва закачливо, докато седим с гърбове един към друг на белите диванчета на панорамната тераса Албан на JW Marriott в Кан, където денем звездите дават интервюта – и тя го прави в момента, докато чакам реда си при нея, а вечер филмите правят своите партита след премиерите си.  Когато удря моят час, се ръкуваме и й казвам: „Цяла България завинаги е влюбена във вас, а и аз лично също”. Тя свежда поглед, после по крайчетата на устните й се пуска искрена усмивка и знам, че съм я спечелил. Сядаме, но пиарът я моли да се щракне за Paris Match, докато се подготвям. За 2 минути е готова – опитът на модел си казва думата. И тя сяда до мен, за да си говорим за нейния нов филм Birthday Party/Нощни истории от конкурсната програма на световния кино фестивал, където се завръща след 7 г. отстъствие. Филм, който през есента ще гледаме на нашия фестивал Синелибри. Там тя играе италианска художничка, принудена да убие луд престъпник, който я държи за заложница.

Защо агресията се превръща в обсесия, в зависимост днес?

Светът винаги е бил агресивен, хората също, нищо не се е променило толкова радикално. Просто сега говорим за това, много го обсъждаме. Темата за насилието стана много важна в наше време във всичките му измерения. А и ние с нашия филм затова сме тук. За мен изкуството е начин на изразяване на позиция. И затова Кан е толкова важен за света и за киното. Имаме 3 жени в главните роли, от 3 различни поколения, всичките ние - готови да отстояваме живота и любовта си и да отговорим на насилието, ако трябва и с насилие, без никоя от нас да бъде лоша. И имаме трима мъже, които се мислят за силни. И губят. Трябва да кажа, че много неща се промениха от оригиналния хартиен вариант на трилъра. Включително моята героиня, която трябваше да бъде червенокоса и много цветна в имиджа си, а я направихме чернокоса и графична, според настроението на фабулата и на филма изобщо. Приех веднага ролята, щом режисьорката Леа ми се обади да ми я предложи. Това е героиня извън стереотипа ми. Тя е една зряла, самоизолирала се жена, която най-добре общува с кучето си и с детето във филма. Като актриса трябва да кажа, че е физически трудна роля. Не бих я приела преди години, но явно сега е точният момент, защото ролята отвори много неща в мен.

Преди 21 години правихме интервю и ми казахте, че „красотата ни е най-важното”. А кое е най-важното от сегашната Ви гледна точка?

Може би винаги съм искала да избягам от рамката и маската на красотата. И с удоволоствие го направих в новия ми филм. Много стереотипи съм правила на екрана – от Мария – Магдалена до Клеопатра. Сега ми е време да пресъздавам себе си. Може би точно това е най-важното. В момента светът се променя, възприятията се обръщат, променя се и образът на жените. Те вече имат дори правото да бъдат виновни. Досега това важеше само за мъжете. Точно там е и акцентът на нашия нов филм.

От милионите комплименти, които сте получавали, кой Ви е впечатлил най-много?

Заради новата ми роля една журналистка ме попита дали съм търсила нещо от Анна Маняни. Никога не съм получавала такъв комплимент. За мен София Лорен, Моника Вити и Анна Маняни са истински богини на киното.

Как избирате ролите си?

Избирам нюансирани и комплексни образи. Освен това работя с хора, които харесвам. Много ми е приятно да снимам с млади, свежи, талантливи колеги. В случая с Леа най-хубавото беше, че се разбирахме без думи в определени моменти, когато е важно. Макар че толкова много си говорехме иначе извън снимачната площадка. Това ни направи много по-уверени взаимно.

Този фестивал в Кан мина без италиански филми, в криза ли е Вашето кино?

В Италия имаме много талантливи режисьори. Но те имат проблеми с финансирането на техните идеи. Не им сеп дава възможност да покажат на света таланта си.

Борис Ангелов