Злато с леопардови мотиви: Луксозният дом на Донатела Версаче в Милано (ФОТОГАЛЕРИЯ)

„Не съм минималистка,“ казва Версаче през 2006 г. „Но нуждите и желанията ми станаха по-прости.“ (ВИЖ СНИМКИ ТУК)

Къде започва добрият вкус и къде свършва излишъкът? Това е един от многото въпроси, които възникват при разглеждането на големия апартамент на Донатела Версаче в Милано – ироничната титановка на всичко блондирано. Като дългогодишна муза и след това дизайнер за дома на Версаче, тя е направила за модата това, което Джейн Манстфийлд е направила за киното: смеси пероксид, горещо розово и леопардови мотиви и натисни бутона за фрапе. И, разбира се, остави капака отворен.

Каквато и да е личната ѝ интерпретация на този въпрос, апартаментът ѝ показва – както и последните ѝ модни колекции, доказващи, че някогашната „лоша сестра“ на маестро Джани е намерила своя стил – че едно от големите удоволствия в живота е да се вървиш по фината граница между вкус и излишък.

Донатела Версаче в преддверието на своя милански апартамент, декориран от студиото на Ренцо Монджардино, което изпълнява гипсовите и стуктурните орнаменти навсякъде.

Днес гостите, очакващи среща, могат да се разходят спокойно по огромния основен етаж, тъй като Донатела вече се е преместила в ново крило горе – оазис на спокойствието, създаден чрез обединяване на апартамента директно над основния. Надолу, стаите се разгръщат като времева линия, връщайки се до 1986 г., когато Донатела и тогавашният ѝ съпруг Пол Бек купуват малко жилище в красивата, стара сграда, покрита с бръшлян, като първи истински дом. „Все още помня, когато видях сградата, беше наистина впечатляваща,“ казва тя. „И обичам всичко впечатляващо. Харесах асансьора – напомня ми за този от ‘Внезапно, миналото лято’.“

Двойката наема студиото на прочутия декоратор Ренцо Монджардино, за да преобразят жилището – стенописът в трапезарията и синьо-белите плочки все още сияят почти 20 години по-късно. Те повикват същия екип, когато семейството им пораства (дъщеря им Алегра е вече на 19, а Даниел на 15), и разширяват апартаментите до съседните. Арките и таваните с кофрирани детайли и геометричните подови плочки, характерни за Монджардино, обединяват пространството и свързват стиловете на дизайнерката и декоратора. Но като Бел Патрин, героинята от блестящата сатира на Патрик Денис „Little Me“, която надминава изцяло бялото оформление, създадено от Сири Моугъм, като го напръсква бледо розово, Версаче определено е отишла там, където никой „Ренцо човек“ не е стъпвал, и го е направила триумфално. „Не съм минималистка,“ казва тя, с очевидно удоволствие. „Но нуждите и желанията ми станаха по-прости.“

Тур на миланския дом на Донатела Версаче

„Просто“ е, разбира се, относително понятие. Например бледо розовите и лилавите нюанси на малката дневна на основния етаж, сега използвана от децата ѝ, показват колко изискано е усещането за цвят на Версаче – както и последната ѝ колекция, вдъхновена от пустинни тонове. Също така, копринените велурени платове в главната дневна, с мебелите Knole, издигат лукса до зашеметяваща нова висота, която въпреки „дивата джунгла“ в неокласическия дизайн, запазва определена симетрия и грация.

Ако надолу е в стила, който Версаче е следвала в миналото, когато е била в естетическо партньорство с брат си, то новото ѝ крило – с две спални, дневна, медиа салон и огромна баня – е мястото, където истинската Донатела може да се покаже.

В трапезарията, венецианската полилей датира от края на 16-ти век, столовете и масата са френски от началото на 19-ти век, а приборите са на Versace за Rosenthal; колекция японски и китайски вази отразява стенописите.

„Виждате еволюцията ми повече горе,“ казва тя. „Тя е еклектична. Харесвам модерното изкуство и класическите мебели.“ Въпреки че любимите ѝ цветове – черно и златно – присъстват навсякъде, сдържаността надолу сякаш се изпарява в жестове на чисто момичешко въодушевление: леопардови мотиви върху синьо кадифе! баня колкото Риц! „Продължавам да им казвам, че трябва да е по-голяма,“ смее се тя. „Повечето хора биха казали, че е огромна, но за мен не може да е достатъчно голяма.“ Дори след като е завършена, тя настоява да се увеличи още, и на всичкото отгоре да се сложи стена с огледала. „Накрая съм доволна.“

„Откривам, че зад модерните фасади има много остарели хора.“

Точно както Мария Антоанета се радва на скромните удоволствия на Le Hameau, Версаче може да се оттегли в новия си оазис. „Харесва ми да имам двата живота. Когато искам да съм с хора и да бъда гламурна, слизам надолу,“ казва тя, „но сега, когато децата са пораснали, исках място за интимност, където да мога да поканя няколко приятели или да съм сама.“

Огледална витрина съхранява обширната колекция парфюми на Версаче; постаментът е Френска империя.

И място, където тя може да комбинира всичко по свой вкус. „Не мисля, че много хора биха направили ориенталска баня до модерна спалня,“ казва тя. „Хората смятат, че не е правилно. Искат един стил, за да съвпада всичко. Но всъщност това е най-остарелият подход, дори когато е модерно. Откривам, че зад модерните фасади има много остарели хора.“

Значи ли това, че историята на излишъка е история на свободата? Може би не много интелектуалци биха го казали така, но ако изразяването на себе си по начина, по който искаш само ти, се счита за излишък – тогава правилото важи. Донатела Версаче: радикален активист на вкуса? Може би. Както казва, когато я питат какво цени най-много: „Свободата – обичам свободата, особено на ума.“ Кой би предположил, че възглавница на Версаче съдържа толкова много смисъл?