Разтърсена съм от спектакъла на Карлос: Д-р Щонова

   Току - що излизам от спектакъла на Карлос Насар.

Разтърсена. Размислена. Възхитена. Рядко съм била толкова дълбоко развълнувана отвътре.

“Моят път - една приказка без край“ не беше просто спектакъл. Беше среща с чудесата на професионалния спорт, със силата на духа, с благата несломимост на един човек, с голямо сърце, желязна воля и безусловна вярност към нещо толкова самотно и сурово, като … идеала … и щангата.

Карлос не говори като герой. Той говори като прекрасен човек, който не хленчи, не се жали, не се огъва. Сила, характер, труд, доброта, режим и любов. Колко е хубаво, Господи, да виждаш  такъв достоен пример!

Той просто върви. Напред. Със скъсан ахилес. С предателства зад гърба. Върви напред и не спира. 

През декември 2022 г., по време на загрявка на Световното първенство по вдигане на тежести в Богота, Колумбия, Карлос Насар къса ахилесовото си сухожилие - травма, която за повечето атлети би означавала дълго възстановяване и отписване от активния спорт за месеци, понякога година.

Но … само 9 месеца по-късно, през септември 2023 г., Карлос печели световната титла в кат. до 89 кг на Световното първенство в Рияд, Саудитска Арабия. Това е напълно шокиращо за световната спортна общност. Той не само се завърна след почти невъзможна травма, не само спечели, а постави нов световен рекорд в изтласкването - 221 кг.

И точно тази сила на човешката природа е винаги нещо, което ме оставя безмълвна, смирена и насълзена … да спечелиш световна титла по вдигане на тежести с травма, която буквално е прерязала пътя на десетки други?! Оставаш шокиран. Пред безкрая на човешката воля!

Когато днес го попитаха какво са за него мечтите, той отвърна:

- Мечтите са важно и хубаво нещо, но предпочитам … да умра … със спомени … за мечти … които съм сбъднал.

Ах, че хубаво! Ах!

На финалния въпрос:

- Карлос, какво ще пише на последния ред от твоята приказка? 

… отвърна просто:

- Той не спря.

Поклон, Карлос!

Отивам да направя 5 километра в твоя чест на Гребната база в Пловдив, мястото, където се случи спектакълът. И ще си мисля за шампионите, за примера и за това, как човек не бива да спира … никога!       

д-р Неделя Щонова