Хората са могли да развият токсични суперсили: Проучване

Ново проучване установи, че слюнчените жлези при бозайниците и отровните жлези при змиите и паяците споделят подобен древен "хардуер", което показва, че хората в един момент са могли да развият токсични суперсили, предаде RT.

Учени от Института за наука и технологии в Окинава и Австралийския национален университет изследваха „сътрудничещи“ гени, свързани с производството на отрова, но не са пряко отговорни за това в тайванската змия хабу (Trimeresurus mucrosquamatus), откривайки над 3000.

Тези гени, свързани с отровата предпазват клетките от стрес чрез производството на протеини. Изследователите установили, че далеч от змии, паяци, прилепи и други различни отровни същества, кучета, шимпанзета и дори хора имат свои собствени версии на същата тази генетична защитна структура.

„Много учени интуитивно вярват, че това е вярно, но това е първото истинско солидно доказателство за теорията, че отровните жлези са еволюирали от ранните слюнчени жлези“, казва авторът на изследването Агнейш Баруа и добавя: „Определено придава съвсем ново значение на токсичния човек".

 Вместо отрова като змиите, хората са разработили различни стратегии за самосъхранение.

„По същество разполагаме с всички градивни елементи“, каза Баруа, позовавайки се конкретно на каликреини, протеини, които смилат други протеини, които се секретират в човешката слюнка и играят ключова роля в много отрови, открити в цялото животинско царство.

Каликреините са много стабилни и следователно не са в милостта на мутацията, когато става въпрос за функционалност, вместо това се съпротивляват и развиват нови, ужасяващи способности, като например отровата да стане по-болезнена. Каликреините също могат да причинят рязък и често фатален спад на кръвното налягане.

Изследването е малко вероятно да доведе до развитие на отровни свръхсили при хората скоро, но може да даде представа за медицински изследвания, особено за изследване на рака, чрез подобрено разбиране за развитието на тъканите в човешкото тяло, както в миналото, така и в началото на заболяването, както и последващи свързани и проблемни секрети от тези тъкани.