Подводно инженерство преди 2000 г.: Римляните ползвали гмуркане и измислили бетона

Преди 2000 години римляните вече са владеели гмуркането и подводното инженерство.

Без кислородни резервоари, съвременни костюми или модерни технологии римляните постигат невъзможното: строят пристанища, изследват потънали кораби и издигат масивни конструкции директно на морското дъно.

За да останат по-дълго под водата, римските водолази използвали тръстикови или метални тръби, за да изтеглят въздух от повърхността. В някои случаи те са използвали „водолазни камбани“ - пълни с въздух контейнери, поставени над главите им, функциониращи подобно на съвременните водолазни шлемове. С тези методи те са можели да се спуснат на дълбочина до 30 метра.

Едно от най-удивителните постижения е древното пристанище на Кесария (в днешен Израел), построено от Ирод Велики през I в. пр. н. е. То е построено с помощта на масивна платформа, излята директно под водата - постижение, което би било предизвикателство дори за днешните инженери. Изобретили са бетон, който се втвърдява под вода.

Най-прогресивното нововъведение на Рим е хидравличният бетон - смес от вар, вулканична пепел и чакъл, която се втвърдява при контакт с вода. Този материал остава стабилен и издръжлив дори след две хилядолетия и много римски постройки стоят и до днес.

Римските техники за подводно строителство били толкова напреднали, че съвременната наука успяла да ги разбере и възпроизведе едва близо 2000 години по-късно. Наследството им продължава да живее не само в паметниците, но и в инженерните тайни, които все още разкриваме.