Средновековен e-m@il

Представете си, че се намирате в Х век затворени в някой манастир, само на свещи и със Светото писание в ръка. Изведнъж виждате знака @, което ви вдъхва някаква надежда. Това обаче не означава, че сте хванали Средновековен интернет. Всъщност кльомбата, както е познат символът в наши дни, наистина има богата история.

На латински предлогът ad, който в съвременния английски се е трансформирал в at, указва принадлежност, насоченост, приближаване. Монасите са изписвали буквата d с неголяма опашка и така ad много бързо се е превърнало на @. В XV век испанските търговци използвали знака като съкращение на мерната единица arroba (приблизително 11,52 кг или 25.40 фунта), с която измервал тегло на добитък и вино.

През Ренесанса @ се е употребявало при означаването на цени, а по време на индустриалната революция се срещало все по-често в счетоводните баланси. Така маймунското А, заедно с $, # и % намерило място в клавиатурните подредби.

И ако Рей Томлинсон не бе забелязал @, то щеше да стои почти непотребно и досега. Като изследовател за BBN Technology, Томлинсон  търсел символ, който да не се среща в нито едно наименование и да служи като разделител на името на потребители и името на компютъра. Освен цифри и букви на неговата клавиатура 33 Teletype, имало и пунктуационни знаци, сред които и маймунското А. Както споделя по-късно самият Томлинсон, @ e най-подходящото решение на проблема.

Докато българите с усмивка назовават този символ маймунско А, то за руснаците е куче, за корейците е охлюв, за финландците - спяща котка, за унгарците червей, а за китайците - мишле.