Песимизмът е неувереност в себе си, как да преодолеем „филмирането” при 6000 мисли на ден

„Преживях много проблеми и трудности в живота, повечето от които несъществуващи”, гласи афоризмът на Марк Твен, който веднага дава психологически лайфхак за преодоляване на песимизма и емоционалното мислене. Разбира се, за да бъде качествено надвиването им, трябва първо да знаем в какво се коренят. За да контролираме реалистично и оптимистично онези 6000 мисли, които според международните изследвания, ни хрумват всеки ден и да определяме сами поведението, а чрез него и съдбата си, това е задължително.

Песимизмът е издайник за неувереност в себе си, категорични са психолозите. Той ни е наследен от времето, когато сме били неосъзнати животни с първичния инстинкт на страх. Който ражда емоционалното мислене („Ако ме е страх, значи има заплаха”) и то е оригинално песимистично, защото вкоренената настройка е, че светът е враждебен към нас.

Всъщност, от хилядолетия не ни преследват диви животни, а ние тях, можем да прогнозираме времето, така че няма да умрем от настинка или липса на храна, измислили сме времето, за да си подредим живота, както ни харесва или по каноните на обществото. Така че, ако още ни е страх и го наричаме песимизъм, който лесно прераства в хейт, агресия и други зависимости, значи проблемът – както вече уточнихме в предишния текст за преодоляването на неопределеността – е в „нашия телевизор”. В главата на всеки, който страда от кофти настройка.

Неприятното е, че хората лесно се влюбват в негативните мисли и още по – лесно ги пренасят от една в друга сфера на живота. Как ли?

„Ако имам проблем в бизнеса, ще имам и в личен план”. Или обратното.

В такива случаи настъпва онова, което в разговорния език наричаме „филмиране”. По неслучайно измислената като осмиване народна мъдрост за „неродения Петко” мозъкът ни мами с цели сценарий, в които се движим от лошо към по-лошо. И неувереният в себе си човек избира да им вярва, защото няма по-лесна от ролята на жертва.

Ако проблемът е личен – например ревност – още един знак за неувереност, оттам се ражда - дори където няма основание – вътрешно „преживяване на измяна”, което пък най-често води до образуване на конфликти в отношенията. Защото ние ГОВОРИМ, А НЕ РАЗГОВАРЯМЕ.

Много по-простата формула, която психолозите дават като лайфхак е провеждане – за успокояване – на разговор, в който ние показваме ситуацията, обясняваме какво чувстваме и предлагаме път за договаряне.

В бизнес план подобно усещане има за измама в деловите отношения. И също нещата трябва да бъдат изяснявани по посочения начин, за да не се образуват „филми” и да се разбие нещо, което е важно.

Разбира се, и в двата вида отношения има вероятност съмненията ни да се окажат верни, която е малка, но не е за пренебрегване, на принципа: „Това, че имаш параноя, не значи, че не те преследват”. И се разбира не толкова по думите, които другата страна използва в разговора, а по контекста – невербална комуникация, физически реакции, покачване на тон и повишаване на регистъра, даже истеризиране. За това многократно сме говорили, че формира над 80% от нашето възприемане.

Песимизмът, който конструира „филми” в главите ни – подмяна на действителността от собствения ни мозък, води до нещо, което психолозите наричат СИНДРОМ НА ТРЕВОЖНОТО ОЧАКВАНЕ НА ВЪЗМОЖЕН НЕУСПЕХ.

Частта от психолозите, която специализира сексология е категорична в този смисъл, че ерекцията идва от главата на раменете, т.е. от мозъка. Поради това разговорът лекува по-добре такива проблеми от медикаментите. Защото медикаментите при постоянна употреба играят обратна роля: създават проблеми с ерекцията.

САМОСБЪДВАЩИТЕ СЕ ПРОРОЧЕСТВА СА ПЛОД НА ТОЗИ СИНДРОМ: АКО СМЕ НАСТРОЕНИ ЗА ПРОВАЛ ЗАРАДИ ПЕСИМИЗЪМ/НЕГАТИВНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ САМИТЕ СЕБЕ СИ, ПОЛУЧАВАМЕ ТОЧНО ТОВА.

ИСТИНАТА Е, ЧЕ УСПЕХ И ПРОВАЛ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ – ТОВА Е САМО СУБЕКТИВНА ПРЕЦЕНКА/ВЪЗПРИЯТИЕ, А НЕ РЕАЛНОСТ. ВЕЧЕ СМЕ УТОЧНЯВАЛИ КАКВА Е РАЗЛИКАТА. И ТЯ СЪЩО Е В ГЛАВАТА.

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО Е ОЦЕНЪЧНА ЗАВИСИМОСТ и СОЦИАЛЕН СТРАХ на простата база, че живеем във „филма” да приписваме нашите мисли на другите.

Ако човек задъблае в тези негативни състояния, които много често избралите ролята на жертва използват за свое оправдание и за допълнително настройване срещу света, а то е срещу себе си, се създава нещо още по-опасно, което психолозите наричат:

СХЕМА НА ДЕФЕКТНОСТТА – ЦЯЛ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ ТИП „НЕЩО НЕ МИ Е В РЕД ПО ПРИНЦИП”, съпроводено с утвърждението/филма: „затова нищо не ми се получава и никога няма да ми се получи”.

Като лайфхак учените предлагат друго нещо, което наричат ТЕРАПИЯ НА РЕШЕНИЯТА. Тя работи по 3 направления:

1.    Умът може и да ни лъже, не само да ни служи вярно.

2.    Отсяваме реалното и илюзорното, което в епохата на изкуствения интелект става все по-трудно, а скоро може би ще бъде почти невъзможно.

3.    Навик да работим върху себе си/проблема: записваме си ситуацията, предизвиканите от нея емоции, мислите, които са родили, алтернативни на тях мисли.   

Борис Ангелов