30% в депресия и 70% в риск от нея още от 14-г.: Защо големите градове ни правят нещастни и какво да се прави?

Видян 10510 пъти | Коментари 0
Гласували 1

30% от жителите на големите градове живеят в депресия, а се смята, че едва половината от хората отбелязват за себе си и за другите такова състояние – останалите го крият или не го разбират, сочат последните световни изследвания. Заради второто, учените смятат, че онези 70 на сто от хората на места като нашите София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, които още не са в депресия, са в риск да изпаднат в нея.

По-лошата новина е, че за 20 г., процентът се е вдигнал с 20 на сто! Това си е глобална пандемия.

Най-лошата новина е, че възрастовата граница непрекъснато пада. Ако преди години тя е била оценявана на 30 г. с изключения и до 25 г., в момента депресиите стартират още на 14. И това обяснява също бума на агресията и другите зависимости, защото психолозите описват веригата:

Тревожност – Депресия – Зависимости, вкл.Агресия – Психически и Физически заболявания

По какво можем да отгатнем, че започваме пътя към депресията?

1. Нарушения в съня, като НЕ САМО НЕДОСТИГЪТ, НО И ХИПЕРСЪНЯТ – ПРЕКОМЕРНОТО СПАНЕ, СА ПРОБЛЕМ.

2. Емоционално хранене – писали сме лайфхак за него, можете да видите в търсачката на сайта от вашия компютър.

3. Социална дисфункция – липса на желание за общуване от „преяждане” с хора и познанства

Според експертите лайфхак за лечението на тези проблеми е арттерапията – най-лесните й форми са писане, даже да бъдат писма към себе си, а още по-добре създаване на сюжети, или поне четене, рисуване – без претенции за шедьоври, разбира се, танцуване, което съчетава изкуство с движение – т.е. се доближава до спорт, както и всички форми на физическа активност, които могат да ни разтоварят – плуване, бягане, разходки, по възможност сред зеленина – всички активности да бъдат с продължителност поне 40 минути.

Много често появата на симптомите на депресивно състояние са дължат на типичните за хората в градовете непостигими или трудно постижими цели, които си поставяме за мега пари, мега успех, мега всичко – максимализмът е много кратък път към потискане при сблъсъка с действителността. КОГАТО НИКОГА НИЩО НЕ НИ Е ДОСТАТЪЧНО ИЛИ НИ СЕ СТРУВА НЕ ДОСТАТЪЧНО ДОБРО ЗА НАС, ДЕПРЕСИЯТА ИДВА САМА.

Този проблем е свързан с друг – екранната зависимост. Някои от нас търсят и намират модели за подражание в мрежите, които ги карат да си поставят мега целите, за които вече говорихме по-горе. Други пък са в плен на т.нар. дуум скролинг – безсмислено и почти безволево сърфиране из нета, което смятаме за разтоварване, а то всъщност ни натоварва. Трети се вманиачават в събиране на лайкове: НЕВРО-СТАТИСТИЧЕСКА ТРАВМА според психолозите.

ЕКРАННАТА ЗАВИСИМОСТ ОТНЕМА МНОГО ЖИЗНЕНА ЕНЕРГИЯ И ТАКА ВРЕДИ НЕ САМО НА ФИЗИЧЕСКОТО, НО И НА КОГНИТИВНОТО НИ ЗДРАВЕ, тук пак напомням дуум скролинга и ским рийдинга – уж четем и свързваме в смисъл думите, но в края на реда или екрана не помним какво сме прочели по-горе.

ПОСТОЯННИЯТ ПОТОК ИЛИ НАПРАВО ПОТОП ОТ ИНФОРМАЦИЯ СЪЗДАВА УСЕЩАНЕ ЗА БЕЗПОМОЩНОСТ, ОТ КОЕТО СЛЕДВАТ ПРИСТЪПИ НА СТРАХ И ПАНИКА, ХОРМОНАЛНИ ПРОБЛЕМИ ОТ ТОВА, А ОТТАМ ВЪТРЕШНО ПРЕНАПРЕЖЕНИЕ И ПРЕГАРЯНЕ, за което подробно ще пишем скоро и как да се преборим с него, КОЕТО Е ПОСЛЕДНАТА КРАЧКА ПРЕДИ ИЗПАДАНЕТО В ДЕПРЕСИЯ.

Идния уикенд ще разберете има ли естествена депресия и кога в живота ни настъпва тя, мъжете или жените са по-склонни и кой от половете е по-„ефективен” в самоубийствата и всичко за антидепресаните – по-добри и по-лоши!

Борис Ангелов