6 грешки на старта на връзка и 6 начина да ги поправим

„Което започне зле, завършва още по-зле”, гласи иронична мъдрост, която всички знаем. Днешният ни психологически лайфхак е посветен на грешките на старта, който водят до провала на отношенията, които завързваме и как бихме могли да оправим нещата

1. Първият фал, който често допускаме е да се правим на каквито не сме. Правим се на по-добри. На такива, каквито си представяме, че другият търси. А после – когато се разбере с времето истината – вината я прехвърляме на другия, който според нас не ни е разбрал. И в резултат правим най-тъпото:

2. Търсим начин да променим човека, когото съвсем неотдавна сме харесали, защото е такъв, какъвто е, без да обръщаме внимание дори на сигнални лампи, че и той може би се прави на по-добър, отколко е.  Понеже искаме да бъде някакъв друг, какъвто си представяме, че може да е, без да питме дали самият той е ОК с това. Да, хората се променят, но с вътрешно израстване, не под наш натиск. Особено, когато въвеждаме темата като  разговор през претенции. От типа: „трябва”, „задължително е”, „нормално е”... Това води до конфликт, а много често и до разпад на отношенията. Понякога той е бърз, но друг път агонията продължава с десетилетия. Често, особено жените, проектират това и върху синовете си и объркват и техния живот, търсейки им жена, която харесва на майките, без да ги интересува какво синът харесва. Това води до създаването на т.нар. модел „възрастно момче” – инфантилно, което не може да казва НЕ. Това развитие е гаранция за бъдещи нещастни отношения, оттам за психически  и като следствие и физически проблеми – болести.

3. Третата грешка е липсата на РАЗговор – не говорене, а споделяне в диалог кое как е всъщност. За да чуем, а не, за да (се)заявим. Важното всъщност е каква е истината за всеки поотделно и за двамата заедно. Ако не се изясни, резултатът е неразбирателство . В  крайна сметка, ако проблемът се замита под килима и се стигне до развод,  в съда това нещо е наричано „несходство в характерите”.  А то си е просто липса на комуникация, правене на филми в главата, създаване на устойчиви лъжливи идеи и конфликт, водещ  до раздяла

4. Четвърта грешка на старта е ниска самооценка . Тя води до неспособност човек да приеме да бъде сам, която води до зависимост от страх - прекалено разтваряне в отношенията като компенсация на дефицити, които са самовнушени. Оттам следва обсебване/липса на усещане за граници – самопоставяне като слаба страна – жертва. Или напротив: болезнена мания за доминация, игра, че човекът е супер силна, за да се чувства господар -  манипулиране, агресия. И в двата случая става дума за токсични отношения. Логичният им изход е разпад и психични проблеми, които пък постепенно се превръщат и във физически проблеми – болести.

5. Петата грешка е раздразнението от себе си да пренасяме върху едва „опитомения” партньор. Вместо да избухваме и да изливаме ярост върху него, по-добре е да седнем и да си запишем какво ни дразни в нас самите, за да не допускаме това повече. Но да подготвим и един списък от типа  „какво ме радва в живота и отношенията”. Така изработваме в себе си енергиен баланс. Може да изработим и още списъци – „какво харесвах, а вече не”, „какво харесвам в момента” в живота изобщо и в отношенията в частност. Така започваме да се чувстваме облекчени, ако не щастливи, но във всеки случай: преставаме да натоварваме другия.

6. Шестата и твърде често срещана грешка е да се опитваме да решим проблемите си през създаване на връзка – финансови например или други. Никой не иска да бъде донор в отношенията. Другият разчита на взаимен електрообмен и уин-уин отношения, при които и двете страни се смятат за победители и се чувстват спокойни, че получават. Иначе се руинира доверието – оттам идва конфликт – следва го разпад.

Какво предлагат психолозите да правим, за да не изпадаме в подобни неприятни ситуации:

1.    Лайфхайк –осъзнали грешка или грешки,  правим предоговоряне на отношенията със себе си и след това с партньора. Колкото по-рано го направим – най-добре след 2-3 месеца, когато често идва първата криза във връзката, толкова по-добре. Защо идва тази първа криза?  Най-често мъжът започва да губи интерес. Иначе, горе-долу тогава всеки започва да се показва с истинското лице. Идва краят на романтичния период, наричан още „цветно-бонбонен”. Маските падат. А „живот без маска и без грим – озъбено свирепо куче”, както е писал отдавна поетът.

2.    Лайфхак – забравяме дребните манипулации : кой да (не) звънне първи, кой да закъснее или да върже тенекия за среща. Това води в очите ни до изкуствено завишаване  на нашата роля в отношенията. Може да върши работа за тийнейджърски флирт, но не и за зрели отношения. Забравяме „вътрешното дете”, инфантилното мислене по принцип, защото в противен случай ще ни удари като бумеранг.

3.    Лайфхак – дребните манипулации действат подобно на диетите: нищо не променят в средносрочен и дългосрочен план, а само в съвсем краткосрочен, ако нямаме здрава система на хранене. Тогава идва дълготрайният ефект

Психолозите са убедени, че мъжете са по-честни, а жените са по-склонни да манипулират. И предупреждават най-официално:

„Проверките” също са си манипулция – пак са израз на страх и неувереност . Примерно, когато богат човек се прави на беден, за да не го ценят и да не го „свалят” само заради парите.  

4.    Лайфхак - Много по-добра, ако изобщо се прави, а най-хубаво, ако животът сам я поднесе, е проверката през стрес, в който попадаме заедно с другия. Защото, когато човек е в авариен режим, той забравя плановете, манипулациите, маските и рационалността и реагира първосигнално, емоционално и напълно честно. Тогава разбираме и точно какъв е и дали е подходящ за нас, т.е. дали го приемаме такъв, какъвто наистина, а не в нашите украсени представи той е.

5.    Лайфхак – всичко в отношенията трябва да бъде естествено и просто, за да бъде леко и лесно. Нещата трябва да изглеждат като отговор на простия въпрос: „Какво истински искам аз?”

6.    Лайфхак лампички, които показват дали някой НЕ е за нас – набюдаваме още на старта:

Дали веднага налага/заявява „Правила на играта”?

Как се държи с обслужващи, с близки?

Как говори ЗА тях – уважително, искрено ли го прави, или вика и крещи/ругае ги в очите или зад гърба?

Бонус лайфхак!

Още преди старта на отношенията е най-важно да си кажем:

Първо „се женя” / обвързвам за себе си, после за другия!

Т.е. на първо място обичаме / уважаваме себе си! Ако сме си поставили тази основа – няма да е сложно с другия, и той като нас в отношенията ни ще бъде спокоен, доволен и щастлив. 

Анастасия Тодорова