София беше затрупана с бял, пухкав сняг. В града имаше радостно настроение от коледните празници. Беше пълно с хора, а по „Граф Игнатиев” чистиха улиците с дървени лопати. Радостни и щастливи тръгнахме към вкъщи. Tочно се бяхме прибрали, когато започна виенето на сирените. Чуваха се взривове и всичко се тресеше. Хиляди черни дяволи нахлуха отвсякъде! Ние се сурнахме по стълбите, защото трябваше да слезем в мазето! Не стигнахме дотам! От всички взривни вълни хората се лашкаха като парцалени кукли. Братчето ми беше само на 5 месеца и майка ми го стискаше и се блъскахме един в друг. Аз прегръщах коленете си и си казвах - няма нищо страшно да умреш... Цял живот се стараех да не забравя този ден и да го напомням на всички наоколо. Дано никога не се случи отново!”
78 години от зловещите бомбардировки на София. Целият разказ на Мара Чапанова за първите комбинирани дневно-нощни удари, вижте в линка: https://jivkokonstantinov.com/bombardirovkite-na-sofia-1944/
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Бомбардировките на 10 януари 1944 година са едни от най-мащабните извършили се над град София. Те са първите комбинирани (дневно-нощни) бомбардировки над столицата. Англо -американските пирати ги чака приятна изненада. I./JG 5 група на “Eismeer” с командир капитан Венгел каца на 9 януари на летище " Враждебна " на път за Плоещ . Престоял само ден, без да познава района германския командир дава команда за бой без да е задължен и групата влиза в битката . Свалят 3 бомбандировача и повреждат около 13. капитан на Венгел загива в небето на София заедно с подофицер Симеон Михайлов. Общо терористите , сега наши приятели губят 31 самолета, а останалите над 200 обръщат към Италия !
Британецът Артър Фери, участващ с „уайлд ...
бТВ Синема 12 юли 21:00ч.
Режисьор: Волфганг Петерсен
В ролите: Даян Лейн Кристина Котър Уилям Фиктнър David 'Sully' Sullivan Джордж Клуни Капитан Били Тайн Марк Уолбърг Боби Шатфорд
По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:
- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?
Тя си поглежда гърдата и възкликва:
- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!
Сякаш служебните дела са поели властта над живота ви днес. Разбира се, важно е да свършите всичко и то по най-добрия възможен начин, както само вие можете, но не забравяйте и другите области на живота. А те могат да са много, много вълнуващи. Не се страхувайте да се срещнете с вътрешната си същност, това може само да ви направи по-силни и по-цялостни.