Белези или мъдрост: как хармонично да минем през живота и проблемите?

Днес разговорът ни е за нещо, което може да бъде наречено Успех в живота, Хармония житейска, а малко по-сложно Жизнеустойчивост. Това е главното качество на човека, особено в днешната епоха на неопределеност, в която живеем шеста година след старта на коронавируса, последван от горещата война между Изтока и Запада. Съчетава гъвкавост, бързо възстановяване на формата във всеки смисъл – на мозъка, на финансите, на здравето, на психиката, на нервите, а също правилно адаптиране на/към стреса. Как да живеем хармонично и жизнеустойчиво – това е темата на днешния ни психологически лайфхак.

Животът се състои от събития – външни, които са независими от нас,  а също така и лични, които са вътрешни, но далеч не винаги имаме контрол и над тях. Изобщо, особено в техноерата - атакуват ни сигнали от всички страни.

Същественото при това положение е, каквото и да става, каквото и да правим да можем да осъществяваме Превключването към доброто.

Но и да приемем не толкова доброто или направо лошото.

Раждаме със страха, радостите ги придобиваме, казват психолозите. Едното е инстинкт – несъзнаваното/подсъзнателното, другото е вече осъзнатото. Дали да трупаме

БЕЛЕЗИ ИЛИ МЪДРОСТ – ИЗБОРЪТ ЗАВИСИ ОТ САМИЯ ЧОВЕК!

Слабо управляваме липсата на любов и разбиране към нас, въпреки че сме наясно: в живота е пълно с провали, поражения, загуби на хора и неща.

Вечният конфликт/въпрос, който решава всеки човек е: защо светът не желае нещата да се получават, както искам?! На пръв поглед е само младежка драма, но реално трае цял живот.

Трябва да разбираме онова, което не ни достига. Да бъдем съвсем наясно, че не всичко се получава или защо нещо ни наранява – да поискаме да бъде други и да работим върху това. Как?

Първо приемаме себе си – стремежът е да намерим ВЪТРЕШНИЯ СИ БАЛАНС - равновесието между моментния живот и живота с цели/планове.

ЦЕЛТА Е МИСИЯ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, без това човекът не може.

А каква може да бъде, за да постигнем хармония в себе си?

Например, когато се грижим за другите, ставаме по-жизнеустойчиви. Служенето, даването ни прави по-силни, защото вече сме опора за другите

Умението и да се смеем, и да плачем – без това не можем истински да  заобичаме себе си. И в двете няма нищо срамно, даже са моного полезни. Те са вътрешната ни защита – така даваме изход на чувствата, които е болестотворно не само психически, но и физически да задържаме в себе си.

Много е важно в тази връзка да не си въдворяваме чувство за вина.

Вместо това, най-добре е да си създадем Система от координати от типа: това да – това не.

За вътрешната ни убеденост е добре като лайфхак да си направим прост тест. Описваме пред себе си 5 качества, които предаваме на света – все едно дали е загадъчност, силно въздействие върху другите - харизма, искреност, трудоспособност и т.н....

После, след като сме препитали самите си, правим същата анкета с 10 или още по-добре 20 души. Питаме ги за 5 наши качества, които транслираме/предаваме на другите в общуването.

Ако съвпадат три и повече пункта – значи сме постигнали вътрешна хармония – познаваме ли себе си и сме в баланс, постигнали жизнеустойчивост.

Това значи, че умеем включително да си признаваме – сега ми е/съм зле и това е нормално. Но „потъването” не е добре да продължава повече от ден. И да го правим контрорирано. Както често повтаряме – да си позволим,  сами на себе си да дадем разрешение да си починем от постоянните бързи обороти.

Важно е ДА ДЕЙСТВАМЕ/ДА РЕШАВАМЕ, ДОРИ КОГАТО РЕШАВАМЕ ДА НЕ ДЕЙСТВАМЕ.

И, разбира се, и на себе си, и на другите да умеем да казваме НЕ!

УГАЖДАНЕТО НА ДРУГИТЕ НЕ Е ОК – не може винаги и за всичко отговорът ни да бъде ДА. Но и когато отговорът ни е НЕ, ДА НЕ БЪДЕ ПРОСТО НЕ, А НЕ, ЗАЩОТО. Така е честно и към нас самите, и към другите и се градят доверителни и честни отношения, а не недоизказаности, недомлъвки, натрупване на негатина енергия и причини за конфликт и разпадане на отношенията.

И отново се връщаме към действието, което определя и показва жизнеустойчивостта:

ПЛАНИРАНЕ – КОЕ ПРАВИМ СКОРО, КОЕ – ПО-НАТАТЪК, А КОЕ Е МЕЧТА или веригата:.днес – утре - когато му дойде времето. И да правим разликата между трите.

В отношенията всъщност е ДОБРЕ ДА ПРАВИМ ПЪРВАТА КРАЧКА, независимо дали по бизнес, по приятелство или по любов – това е поемане на отговорност, т.е. зряло поведение.

ЖИВОТЪТ Е ПРОЕКТ, СОБСТВЕН ПРОЕКТ

Още веднъж: жизнеустойчивостта има основен код – поставяме си Цел – ДА ПОСТИГНЕМ НАШЕТО, А КАК СЕ РАЗБИРА КОЕ Е НАШЕТО – ЧРЕЗ РАДОСТТА.

Обратното е притворство, а неискреността е нещо, което никога не е добре да изпитваме пред себе си

Важно е също да знаем НА КАКВО РЕАЛНО МОЖЕМ ДА ПОВЛИЯЕМ, А НА КАКВО НЕ, за да не искаме от себе си невъзможни неща, които поради недостижимостта си ни карат да се чувстваме нещастни.

Така стигаме до последното златно правило:

ПРАВЕТЕ „ИЗЛИШНОТО” – ПРАВЕТЕ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО СЕ ОЧАКВА

В живота това се случва например, когато имаме супер работа, която може да загубим или просто може да писне, а ако същевременно пишем статии, книги, правим обучения – УДЪЛЖАВАМЕ ПРОФЕСИОНАЛНИЯ СИ ЖИВОТА  И УВЕЛИЧАВАМЕ СФЕРИТЕ И ШАНСОВЕТЕ СИ ЗА УСПЕХ, ЧИИТО ДРУГИ ИМЕНА СА ХАРМОНИЯ И ЖИЗНЕУСТОЙЧИВОСТ.

А кои са 6-те им златни правила, кодифицирани от Американската психологическа асоциация: четете идния уикенд.

Борис Ангелов