Без калории - захаринът

Калориите са един от най-големите врагове на жените, а все по-често стават и на мъжете. Всички искаме да сме стройни и това ни кара да бягаме от захарта, да не поглеждаме към сладкишите и разбира се – да не забравим малката опаковка с надпис „Без калории“.

Днес захаринът е много търсен. В търговската мрежа се предлагат най-различни марки и разфасовки. 1 200 таблетки се предлагат на цена между 2.50 и 3.00 лв. Само една кутийка заменя от 6 до 12 кг захар. Доколо полезен обаче е този вълшебен продукт?

Подсладителите могат да бъдат разделени на две групи: натурални и синтетични. Първите (фруктоза, сорбит, ксилит) се усвояват от организма изцяло и като обикновената захар осигуряват енергия. Те са безопасни, но за съжаление, калорични, така че не вършат голяма работа. Вторите обаче (захарин, цикламат, аспартам, калиев ацесулфам, сукразит) нямат енергийна стойност и не се усвояват. Но те също имат своите минуси. След като усети сладкия им вкус, нашият стомашно-чревен тракт наивно започва да се готви да получи въглехидрати. Ние обаче му изпращаме нула калории в замяна. Тогава организмът ни продължава да иска и предизвиква огромно чувство на глад. Безопасната доза подсладител, която се препоръчва от специалистите е не повече от 0,7 г на ден. Подсладителите имат и други недостатъци. Захаринът например е с метален привкус.

За да се избегнат тези несъвършенства най-често се предлагат комбинирани заместители на захарта като изменяйки съотношението на веществата в смесите, се постига вкус, максимално близък до нейния.

Историята на подсладителите започва през 1879 година. Тогава в лабораторията на американския професор Ремсен работел химикът Константин Фалберг, който е руски емигрант. Веднъж, когато обядвал вкусът на хляба му се сторил необичайно сладък, но никой друг от семейството не усещал това. Тогава Фалберг се досетил, че не хлябът е сладък, а пръстите му, защото цяла сутрин ученият работил с препарат, носещ наименованието сулфаминбензолна киселина. С това откритие бил синтезиран захаринът. 20 години по-късно той е разрешен за подслаждане на храни и напитки.