БГ екшън режисьор №1 за Хосе Карерас, киното, ММА и чешката бира на старта на олимипиадата

Тодор Лазаров е уникална личност – национален състезател по самбо, минал през джудото, заради което ще става в 4 ч. сутринта всеки ден, за да не пропусне и миг от състезанията на олимпиадата. След като е носач за 60 лв. на месец, преди 20 г. се озовава в каскадьорска група, за да стигне до снимки за суперпродукции в цял свят – от Колумбия и Мексико до Индия и Китай, редом със звезди като Скалата, Джейсън Момоа, Никълъс Кейдж, след Троя с Брад Пит. Той е първият международен български екшън режисьор – ще разберете какво означава тази нова кинопрофесия, едновременно с това е продуцент на филми в Боливуд и опера с Хосе Карерас в Шотландия, държи едно от най-приятните градински заведение в Борисовата градина в София и подготвя малки джудисти в частния си клуб.

Когато момчетата от бойните спортове ставаха мутри или политици, Вие избрахте киното, защо?

Не, че в края на 90-те за мутра не ме искаха - вземаха всички от бойните спортове, а тогава политиците не бяха модерни. Политиката не беше само бизнес като днес, имаше и такива, които служеха на народа. Вземах 60 лв. месечно като национален състезател по самбо – пари нямаше, както и сега няма в нашите спортове - в бойните особено е много трудно. За да мога да спортувам, работех като общ работник в склад. Един приятел дойде в залата, каза, че баща му, който беше шеф на каскадьорска група, търси смели момчета за киноцентъра – тъкмо Ню Имидж бяха дошли да правят първите си 2-3 филма тук. Така ме взеха в продукцията She – въпреки името, си беше екшън. Вземах на ден, колкото за цял месец в Локо – София. Снимах една седмица, прибрах се на село и ми се обадиха за нов филм, вече голям – Версенжеторикс с Кристоф Ламбер, първата суперпродукция, снимана тук, френска. Приех поканата на легендарния каскадьор Митко Кехайов и това обърна живота ми. Първото предизвикателство беше ездата – не бях се качвал на кон, само на магаре. Още при първия опит конят ми полудя, хукна, но не се изплаших, а ми стана интересно. Започнах да яздя на базата на Кехайов и след 2 месеца ме взеха вече в „конски” филм. Добре се бях научил. 3 месеца снимахме Занаятът на оръжията – италиански. После филмът беше с премиера в Кан. Толкова много ме увлече ездата, че даже си купих кон за скачане. Всъщност, само това ми липсваше от подготовката за професионален каскадьор, защото с боевете проблем нямам – преди самбо и джудо, съм тренирал таекуондо, минах за допънителна квалификация вече като каскадьор през бокса и кикбокса.