Боянската църква: хем е близо, хем не я познаваме

Ако изберете София за идващите празници, а освен дългия уикенд в златната българска есен си има и повод – Деня на столицата на 17 септември, можете да се почувствате големи пътешественици не толкова в пространството, но със сигурност във времето.

Всички сме чували за Боянската църква и знаем, че ни е „под носа”, но малцина от нас са посещавали това уникално място. Разходката до нея е лесна – стига се дори с градския транспорт с обновени и по-удобни автобуси по линия 63 или (особено за гостите на София тази информация е съществена) с автомобил по новоремонтирания бул. България, после вляво на първото кръстовище след моста на Околовръстното шосе, после вдясно и според табелите. Намира се лесно, има места за паркиране и то не в пясъчник, както е край много наши туристически атракции.

Храмът е разположен в ограден парк, впечатляващо добре поддържан и много приятен, особено при хубаво време, въпреки усойната местност. Човек си избира дали да използва помощ от гид или сам да опознае невероятния културен паметник.

Основите на Боянската църква са положени преди 1000 години: през първата половина на XI в., на границата между края на Първото българско царство и Византийското владичество. Тя става паметник от Световното наследство на ЮНЕСКО заради феноменалните фрески от XIII в. – епохата на Втората българска държава. 70 години преди Джото и неговата знаменита Целувка на Юда в Падуа те представят реалистична живопис, различна от средновековната схоластика.

Чувството да се наблюдават стенописите в Бояна наистина е неповторимо, особено Тайната вечеря, която е доста изненадваща и има за акцент нещо на масата, за което човек дълго се чуди какво е – хиперболизирана скилидка чесън, глава на риба или друго... Човек попада под такава магия, че сякаш чува дъха си и неволно го сдържа. Стъписването наистина кара кожата да настръхне. Неописуемо е.

На излизане съжалява, че пространството, макар и наситено с живопис, е толкова малко. И, вече прекрачил обратно прага на преддверието, започва да осмисля фактите. По онова време това е семеен храм, част от резиденцията на местния управител Севастократор Калоян – братовчед на цар Константин Асен. Заради това надписите на стената, датирани от 1259 г. говорят за Калоянова църква. А управникът и съпругата му Десислава са изобразени във фреските, придобили световна известност. През всичките 1000 години на съществуването си Боянската църква има жива традиция и непрекъснато е използвана от християните в София.

Съвременните жители на милионния град обаче рядко се сещат да отделят час – два от времето си и да се докоснат до наистина уникалната култура на нашите земи, може би точно, защото световноизвестният паметник е на една ръка разстояние.