Чудодейният плод помага при химиотерапия

Чудодейният плод може да помогне на раковите пациенти да преодолеят страничен ефект от химиотерапията. Т. нар. "миракъл бери" привлича вниманието със способността си да придава на лимоните вкус на лимонада — и с това, че помага на някои ракови пациенти да се справят с неприятен страничен ефект от лечението.

За много пациенти, подложени на химиотерапия, „химио-устата“ може да направи храната да има метален, безвкусен или развален вкус, което води до загуба на тегло, лошо хранене и намалена мотивация за хранене.

Но едно малко червено зрънце, научно известно като Synsepalum dulcificum, което обикновено е наричано „чудодейно плодче“  привлича вниманието, защото помага на пациентите да понасят по-добре храната и, от своя страна, да възвърнат чувството си за нормалност.

„Много от страничните ефекти от лечението на рака не се докладват“, каза д-р Майк Куснир, сертифициран медицински онколог и съдиректор на отделението за злокачествени заболявания на стомашно-чревния тракт в Медицинския център „Маунт Синай“ в Маями Бийч, Флорида, пред Fox. Той отбелязва, че промените във вкуса могат с времето да се превърнат в нещо повече от малко неудобство.

„Промяната във вкуса в крайна сметка кара пациента да усеща, че всичко е напълно безвкусно“, казва Къснир.

„Може да си мислим, че това е незначително и не толкова важно — но с времето става дразнещо дотолкова, че пациентът спира да се храни, а след това настъпва загуба на тегло.“

Преживяването варира значително при различните хора, но въздействието може да бъде сериозно. В някои случаи лошото хранене и отслабването могат да усложнят текущото лечение, допълва той.

В своите изследвания той установява, че често използваните решения като използване на пластмасови прибори, промяна на температурата на храната или добавяне на подправки дават малко облекчение при т.нар. „химио-уста“.

Къснир си спомня първия път, когато се сблъскал с т.нар. „чудодеен плод“ — западноафриканско зрънце, което прилича на червена боровинка и съдържа миракулин — вещество, което временно променя възприемането на вкуса.

Пациент донесъл плода в кабинета му и го накарал да го опита с лимон.

„Казах си: ‘Това ще е кисело’,“ спомня си Къснир. „Той каза: ‘Добре, опитай.’ Опитах — беше кисело. После ми каза: ‘Сега опитай плода и после пак стисни лимона.’ И вкусът беше като на лимонада.“

Ефектът обикновено продължава около 30 до 40 минути, макар че изследователите все още се опитват да разберат по-добре как действа и защо влияе различно на хората.

В малко клинично проучване Къснир и екипът му сравняват пациенти, използващи плода, с такива, които разчитат на стандартни ежедневни методи за справяне със симптомите.

Около половината от пациентите, опитали „чудодейния плод“, съобщават за подобрение във вкуса, както и за по-добро общо качество на живот, а 14% дори наддават на тегло.

Плодът обаче не действа при всички, а резултатите се считат за предварителни.

От Memorial Sloan Kettering Cancer Center отбелязват, че макар малки проучвания да показват възможни подобрения във вкуса при пациенти на химиотерапия, доказателствата остават ограничени и непоследователни.

Експертите подчертават, че са необходими по-строги изследвания, за да се установи доколко ефективен е плодът и кои пациенти биха имали най-голяма полза.

Самият плод е деликатен и често се продава замразен или под формата на таблетки или прах, тъй като бързо губи свойствата си след беритба. През последните години достъпността му се увеличава, макар че качеството и ефективността могат да варират между различните продукти.

Къснир казва, че досега не са установени ясни рискове за безопасността при ограничените наблюдения, нито има сериозни доказателства за вредни взаимодействия с лечението на рак. Въпреки това липсват цялостни данни за безопасност, затова пациентите трябва да се консултират с лекуващия си екип, преди да изпробват нови добавки или терапии.

Има и интерес към изследване на плода при хора с диабет, допълва Къснир, тъй като ефектът му върху вкуса може да направи храните с по-ниско съдържание на захар по-приятни.

За пациентите, които изпитват промени във вкуса, дори умерени подобрения могат да помогнат в ежедневието.

„Ако храненето се превърне в предизвикателство и пациентът просто не иска да участва, защото храната го дразни, той може да се изолира“, казва Къснир.

Тази загуба, добавя той, може да утежни и без това трудното преживяване на лечението на рак.

Радостина Тонева