ДА! Христо Белчев, улицата му и къщата, превърната в Before&After

За малко улици в София има логика в техните наименования. Случаят с Христо Белчев не е такъв. Улицата е кръстена на финансовия министър в кабинета на Стамболов, който е първата жертва на политическо убийство у нас. Той пада покосен, вместо премиера и реално спасява живота му със смъртта си. Затова улицата, където на номер 12 и до днес се извисява къщата му – някога и досега една от най-красивите в София, превърната е в ресторант Before&After.

„Благородството задължава” е пословица, която с пълна сила важи за това място, просмукано от история, чиято първа стопанка е самата литераторка Мара Белчева – една от най-красивите жени на София навремето, муза на самия цар Фердинанд, но най-плаче на Пенчо Славейков, когото погребва на брега на езерото Комо. Там двамата живеят до края на поета, след като напускат България. По този повод ресторантът, който отвори преди повече от 10 години като ексклузивно място, е станал по-непретенциозен. Но със сигурност е едно от най-европейските места в София. Прилича на интериорно кътче от Виена, или хайде – поне от Прага, на фона на софийския все по-провинциален пейзаж. Защо непретенциозен? Ами в момента е най-популярен с достъпните обедни менюта. Иначе листата му е възголяма – не само по дължина, ами и като формат – връчват ви се доста мащабни вертикално страници. На подборката й викат Фюжън – мешаница от кухни и стилове, в смисъл – за всекиго по нещо, което не подсказва висока класа. Ние бихме направили баш на това място  нещо проевропейско, или пък софийско ретро – защото нашият град си има традициите – от пържените кюфтета до домашните кисели краставици, от капамата до мешаната скара, от тортата Гараш до Агнеса-та – този фамозен и вече позабравен сладкиш, който нашите баби и лели с гордост приготвяха и поднасяха, а ние обичахме да хапваме. Но нейсе, както би рекъл министър Белчев. Вратната пържола, която поръчахме, си я биваше, пържените картофи към нея обаче бяха нещо като „подгряване на вчерашния обед”. И обслужването не бе на необходимото равнище. Но склонни сме да простим, предвид историята на старата къща.