ДА! Не само хубава градина: Лампата

Като всеки кореняк съм доста ревнив към местата, които помня от детството си в сърцето на София и особено към любимите. Едно от тях в първите ми спомени естествено е сладкарницата на Кристал. Тя беше част от цял развлекателен комплекс заведения и заемаше целия ъгъл на едноименната градина с ул. Раковски - не половината като сега, когато пространството се дели с детски магазин. Тя беше много различна от останалите, с минималистичния по френски дизайн на салона, по абсолютно парадоксалното на този фон помещение с шублера, по който толкова обичах да плъзгам таблата и да слагам в нея най-яркоцветното или бялото парфе, което имаше. 

Парфе е една вече забравена торта, която беше големият сладкарски хит на София през първата половина на 80-те години, преди да отвори Шератон. И неговата сладкарница на ъгъла на пл. Св. Неделя, тогава Ленин и бул. Дондуков, да разкрие виенския арсенал десерти. Като така създаде култура за тези неща у първото поколение модерни български сладкари, но и в публиката от ценители като мен. Които откриха всичко - от класическите виенскки сладкиши до супер мега гига сладоледа Победителят Никобър, който беше съвсем друга класа на фона и на най-добрата соцмелба - все едно дали от Магурата в София или от Тримоната в Пловдив.

При всичките тези красиви спомени няма как да не бъда ревнив към всичко, което се случва в годините с Кристал и специално с ъгъла на сладкарницата.

През последните няколко месеца, откакто бе зает от новото - поредно - заведение на кюшето - този път Лампата, от пръв поглед се успокоих. Заради дизайна - най-накрая някой маха витрините и отваря интериора към градина в София и го прави щедро и красиво. Чудно е защо страним от тази евротенденция, превзела центровете на всички градове, с които се борим за привличане на туристи.

Тъй като "по дрехите посрещат" интериорът, малко променен от предпоследното заведение за телешко на същото място, е приятен. Изключвам твърде ниските тоалетни, които водят до определени следствия в мъжката си част, както се сещаме всички без домакините.

Менюто е богато като комбинира стилове, националности и други неща в кухнята. Заради това избрахме салата от диня и пъпеш, като помолихме и ни я сервираха не залята със солен млечен сос със зеленаж и лимоново-меден сос, а добавките бяха сложени отделно и послужиха за овкусяване на патешки филенца - добри, макар и скрити насред зеленчуци и в неголямо количество.

За другия път си оставихме да пробваме десертите като например тукашната вариация на тема Павлова според нейното описание в менюто, но носеща името Ставрева. От 4-те вида чийзкейк, пръснати безредно в листа, със сигурност няма да опитаме втръсналия Дубайски. Интересно звучи и спаначената торта, само че в менюто грешно пише пистаЧо - напомняме, че правилно е пистакио. По-горе в друг сладкиш същото нещо фигурира като шам фъстък, както като дългогодишна част от Османската империя се свикнали да наричаме въпросната тъй модна покрай Дубайската вълна в сладкарството ядка.

Ако домакините бяха проучили или се бяха консултирали с кореняк - явно не са, биха предложили парфе сред тортите в листата и само биха спечелили от това, защото цялата концепция на Лампата е леко ретро. Чак до фенера - собствената лампа на всяка маса, която е символична и приятна. 

Борис Ангелов