Дарбата на Ванга е заболяване на мозъка

Една от най-ярките македонски легенди е, че Ванга е форма на прераждане на Преподобна Стойна. Монахинята си отива от света, когато нейната наследница получава своята дарба. Сляпата жена умира, а девойката губи своето зрение при буря, също както е станало при старицата. Ванга получава ясновидските способности на преподобната, но се разделя със зрителното си сетиво по нейно подобие. И е обречена също като предтечата си на вечна самота и служба на хората.

Ако не е истина, не е и лъжа! Така може да се коментира митът за връзката между дарбите на Преподобна Стойна и на баба Ванга. Приликите между двете са изключително много. И двете са македонки, а и двете се преселват от родните си места в извън българската част на земята на мъките, в нашата като се заселват на броени километри една от друга. И двете са слепи. И двете гадаят точно. И двете контактуват с мъдри.

Според преданията обаче дарбата на Преподобна Стойна е три пъти по-сибна от тази на наследницата й Ванга. Самата петричка врачка чистосърдечно признава това, когато я попитат.

Освен това има и друга съществена разлика. Стойна, за разлика от Ванга не само е допусната да служи на Бога. Тя дори живее в църквата.

Ванга също вярва или поне иска така да изглежда, че в нея е вселен духът на предтечата й. Тя получава дарбата си свише – в буквален или в преносен смисъл – от ослепилия я гръм или от висшия разум, трудно можем да кажем, малко преди предната покровителка на Македония да предаде Богу дух. Ванга от малка е приучена да ходи до гроба на Преподобна Стойна. Неведнъж изпраща там, за да се изцелят, свои болни пациенти.

Стойна среща малка смъртта, също като Ванга. Не е тайна, че при раждането си родителите на петричката врачка цели 2 месеца не й дават име. Болнавото бебе е на ръба между живота и смъртта. Като малка Стойна пък страда от едра шарка. Предупреждава близките си да не я погребват, дори да им се види мъртва. И познава.

Дали заради неприятната болест или по други причини, Стойна прекарва първите 16 години от живота си изолирана в малка стаичка. После й се явява на сън Свети Георги и й поръчва да копае в двора, за да намери кандило и икона. Тя ги открива и с помощта на съседи вдига малък параклис на светеца. Живее аскетично в село Златолист край Роженския манастир. Кара на пост и молитва в малка стаичка при храма на Свети Георги. Ядяла само лимони и портокали, а веднъж в седмицата – и хляб. За нея скромността била най-голямата добродетел. Макари  смятана за странна, е любимка на хората от селото и околността, които идват при нея за съвети, прогнози и изцеление. На повечето тя успява да помогне. Прочува се чак в Гърция, откъдето също идват нейни поклонници. Носят и всякакви подаръци, а тя ги дава на децата на съседите си – никога не осребрява своята дарба!

След смъртта си, също както ще стане с Ванга по-късно, е