Еньовден е

   На 24 юни църквата тачи денят на рождението на Йоан Кръстител. Неговото рождение е подсказано „свише” - родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.

  Българите наричат празника Еньовден (Среди лето) понеже той съвпада с лятното слънцестоене. В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

  Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в "живата вода", изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина. Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който "облича кожуха и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, ще бъде здрав човека през годината, а очертае ли се наполовина - болест ще го мори.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.