Историята на стридите

Идеята, че стридите са афродизиак, има легендарен произход. В гръцката митология, когато Афродита, богинята на любовта, излязла от морето, се появила върху черупка на стрида. И след това тя роди Ерос, почитан като бог на страстната и романтична любов. Оттук произлиза символичната връзка между стридите и любовта.

Римските императори вярвали в афродизиакалните свойства на стридите. Те били склонни да платят цяло състояние, за да получат стриди от Канкал, Франция. Джакомо Кзанова, образец на безразборните любовни връзки (в мемоарите си Казанова признава, че съблазнил общо 122 жени в родната си Италия, в Париж, където живял, и в Европа, където пътувал), изяждал от петдесет до шейсет сурови стриди на ден, което му помагало да възобнови силите си. Суровите стриди са чудесен лек за махмурлук, защото осигуряват на организма така необходимите за възстановяването му вещества като  цинк, допамин и електролити, както и протеини.

Стридите съдържат изключително много витамин В12. В 6 стриди има около 270% от препоръчителната дневна доза. Консумирайки стриди ще забравите за лошото настроение и депресията - два от често срещаните сиптоми при липса на витамина.

Няма убедителни научни доказателства за качествата на стридите като афродизиак. Според едно често цитирано американско-италианско научно изследване в стридите се съдържат два вида аминокиселини, които повишават нивата на половите хормони. Освен това стридите са особено богати на цинк, който подпомага произвеждането на тестостерон. Затова, кой знае? Дори идеята е силен стимулатор понякога, така че, ако смятате, че суровите стриди са афродизиак, тогава тази мисъл, придружена от няколко свежи сурови стриди, може да стимулира либидото.

—Mireille Guiliano, Meet Paris Oyster: A Love Affair with the Perfect Food, 2014