Как да печелим всеки спор или за Синдрома на вътрешния критик

Как да преживеем страховете и проблемите и да получим удоволствие? Въпросът, на който ще отговорим в днешния ни психологически лайфхак, за да дадем рецепта как да печелим всеки спор е ясен и важен. Ще дадем поглед към нас самите, за да осъзнаем и да оценим как се проявяват вътрешните персонажи, които ни предпазват от грешки – критикът ни предупреждава, самозванецът ни пази да не заемем чуждо място, защото не знаем цената и дали няма да ни вземе главата, а саботьорът винаги показва на мозъка кое е изгодно за него.

Проблемът е че мозъкът ни иска живи, не се интересува как се чувстваме – щастие, кариера и т.н. са нещо, което не му е важно!

За психиката пък няма понятие време

Затова на 20,30,50 години сме склонни да правим едно и също, включително грешки.

Да, толкова е елементарно, без остроумничене и мъдрости от типа, че личната и общата история „ни учи, че на нищо не може да ни научи”.

Как работи психиката така, че всяко зло да бъде за добро:

Пренастройваме вътрешния критик кое вече не е опасно за нас!

И така с един удар се справяме със страховете си, които вчера изброихме и дадохме техники как да надмогваме всеки от тях.

В интервю пред мен и 19 минути от Кан носителят на Оскар Рами Малек каза, че от работата си по образа/ролята на Фреди Меркюри, който му донесе и Наградата на академията, се е научил да „адресира страховете си”.

Как да го правим и ние това адресиране на страховете и подчиняване на вътрешните ни персонажи, така че да работят ЗА, а не ПРОТИВ нас? Чрез какво? Просто е:

Разговор с тях – първо да си признаем, че ги има тези вътрешни механизми за защита, които обаче престават да работят ефективно с времето.

Световните психолози го наричат – намиране на нашия Вътрешен звяр. Той показва на всеки: кое ми е най-изгодно в дадена ситуация, как активно да влияя на ситуацията? Той не действа умно, но действа бързо и вече признат от нас самите – действа ефективно. Вътрешният звяр ни нашепва като вътрешен глас най-важното, особено когато е трудно или ни е страх: Аз се справям!

Може да се каже и така:

Говорим със страховете си и казваме на Вътрешния си критик: Споко, давам си сметка за това и онова!

С други думи: не го слушаме безпрекословно, за да ни създава нови и нови страхове и да се ругаем сами. Ако положението на отношенията ни е такова, значи този Вътрешен критик не е наш глас, а само глас на страха. А трябва да го направим свой, за да живеем щастливо.

Може, за да бъде по-забавно и по-лично, да наречем сво Вътрешен критик по име!

Например на името на баба, дядо, мама, татко. Онези, които най-често са били наши външни критици и уж за добро, за да ни предпазят и то най-вече от допускани от тях грешки, са ни внушили и втълпили страхове и неувереност.

Казваме му най-уважително, даже с обич на този критик, като се обръщаме към него по име: „Ти толкова работиш за мен, чудесно, а от какво ме защитаваш, какво е толкова страшно извън образната ми врата – какво има там зад нея – нищо страшно - само други хора”.

При все това винаги трябва да имаме едно наум:

Да, човекът е най-опасното животно на света – никое друго не е убило толкова хора. Това е и основната опасност за нас – вътрешният ни механизъм знае това, защото знае, че имаме някаква нужда от граници, за която той работи, защото знае, че иначе „децата нямат спирачки”.

Но не всеки човек е срещу нас и е готов да ни убие, някои ни очакват, други искат да вървят с нас и това трябва да го втълпим ние самите на своя Вътрешен критик.

„Няма нищо по-страшно от самия факт”, ако използваме в този смисъл гениалното клише.

Разговорът сам със себе си МОЖЕ И Е ДОБРЕ да се провежда и на глас.

Както гласи психологическата шега:

Ако човек си говорим сам вкъщи е шизофрения, ако прави същото в зала – това е лекция.

Майтапът - настрана:

Когато говорите на глас, много по-вероятно е да се чуете и да се изслушате.

Когато ни е страх, независимо от адреналиновата реакция, която се изразява като треперене - от крайници до глас, по-добре е да не слушаме вътрешния критик .

Какво да правим в такива случаи ли?

Приемаме и продължаваме, вместо да се панираме . Казваме си: това е нещо важно, а не е нещо страшно! Така то минава по най-добрия начин – всяко зло за добро – звярът действа – прави крачка

Така ще покажете на себе си, че можете да се успокоите и да вървите напред

С вътрешния критик отношенията, както вече посочихме, са като с родителите – просто докажи, че си зряла личност, няма нужда от повече обяснения!

Прост лайфхак какво да си кажем в моменти на проверка:

 АЗ КОНТРОЛИРАМ СИТУАЦИЯТА, АКО НЕ – ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ МОГА ДА ИЗБЯГАМ!

Ако критикът ни преследва – примерно във вид на сценична треска преди публична изява - налагаме си да дишаме по-спокойно и се замисляме: защо съм тук, какво искам, какво ще постигна.

Публичните изяви не са най-добрият начин да постигнем резултати, но ако се налагат, казваме на критика: „Драги, тук излизам не заради себе си, а заради хората в залата, малко ме е страх. Но какво пък им е на тях - имат болезнен въпрос, на който аз имам отговор, а те - не.

Мен ме е страх от изявата, а тях - от целия им живот. Или по-просто: драги, мълчи си, защото просто имам полза от това, което правя и онези, които ме слушат също имат полза – нося им идея за крачките, които да направят, за да живеят по-добре!

Вълшебните думи при изява:

„Ето например..”. С тях въвеждаме история, най-убедително за публиката: лична, след която всичко почва да се лее без страх, лесно и свободно

Когато става въпрос за изпит/конкурс просто си казваме: ЧОВЕК ДА ЗНАЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО, ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ЗНАНИЯТА ИДВА СЛЕД ТОВА.

А за финален при дипломиране: НИКОЙ В КОМИСИЯТА НЕ ЗНАЕ ПО МОЯТА КОНКРЕТНА ТЕМА, КОЛКОТО МЕН.

Как да печелим всеки спор - с вътрешен или с външен критик. Въвеждащите фрази са 3:

докажи...,

разбра ли сам какво каза...,

и, ако се справи с 2-те, като съумее убедително да ни контрира:

затова...

Примерно: някой иска да ни спре/уплаши да започнем нещо. Казва ни в защита на тезата си: „Та ти дори нямаш висше образование”.

Не се обясняваме, не се оправдаваме, а казваме:

„ОК, но затова пък имам голям опит..”..

Същото правим и със самозванеца, Вътрешния самозванец, който упорито работи с Вътрешния критик, но за когото ще разкажем идния уикенд в нашия следващ психологически лайфхак.

Борис Ангелов