Как да потушим всеки конфликт с 3 вълшебни думи?

Конфликтът не е нещо лошо или страшно, а маркер, че нещо в живота се променя, нещо системно. Как да го използваме по най-добрия начин – на това сме посветили нашия днешен лайфхак.

Конфликтът ни е необходим, за да се приспособим към всяка нова система, в която ни поставя животът, много често, без да ни пита.

Елементарен пример: когато децата стават тийнейджъри сякаш всичко се счупва в отношенията – вече не сме божество, а се бунтуват срещу нашия „гнет”

Реакцията е не е да се караме с тях!

А да помислим какви нови правила са необходими, за да продължим напред в съвместния си живот. Но без да анализираме и да изтъкваме пред тях отново и отново колко неудобно ни е станало. Просто приемаме конфликта, а не си губим времето.

Всички сме герои на собствената си приказка, добре е да осъзнаваме, че във всеки сценарий характерите имат и проблеми, т.е. некомфортни ситуации. Няма как и ние да минем без тях.

Конфликтът никога не е въпрос за харесване или нехаресване. И понеже по инерция и рефлекс винаги сме склонни да обвиним някой друг за него: глупаво е да делим хората на добри и лоши, на врагове и приятели, защото те не са такива, а ние ги натоварваме с някакви измислени роли.

Кои са 5-те основи на конфликтите:

Несъвпадение на ценностите – за единия е важно да побеждава, а за другия – спокойствието. Конфликтът е логичен, но не бива да го приемаме като фатален – затова има т.нар. корпоративна/национална/общностна култура – общото кратно, което ни обединява.

Ресурси – пари, време, знания, опит – всички се борим помежду си и с външен конкурент. Има и един най-важен, затова отделен от нас ресурс...

Информация – не просто да я имаме, но и начина, по който я използваме – някои хора не могат или ненавременно разбират кое е важното/главното

Промяна на структурата – примерно, когато началникът направи избор на зам. – често той използва Техниката на бушона, което предизвиква в системата естествено недоверие/завист/омраза/оправдание към втория човек заради опосредствана комуникация, свъзана с горния фактор – инфото. Друг пример, вече в личния живот: жената ражда и се променя структурата на семейството и няма време за стари неща заради всичко ново, пред което е изправена. Вместо конфликт с мъжа, трябва да установят нови правила помежду си.

Отношение – какъв е моят статус, как съм поставен спрямо другите.

Как се регулират конфликтите?

Решението винаги е разговор, без тригери – вкарани нарочно думи-стрели, като основната цел на договарянето е да се постигне установяване на новите правила.

Кои са 3-те златни правила, вълшебните думи, които решават всеки конфликт в разговор:

Признавам – превежда се като „не съм идеален” – това половината от пътя към съгласието, при което другият си казва за нас: „Поне за нещо го разбирам”.

Разбирам – превежда се като „да, ти имаш право на недоволство заради това и това”, или пък играе роля за запазване на лицето на другия, ако той е сбъркал и с това е предизвикал конфликта.

Предлагам – с това поставяме старт на реалните преговори за промяна на правилата, които – ако е възможно – въвеждаме с усмивка.

Този подход е по-ефективен от очакването конфликтът сам да се разреши, защото е възможно, ако оставим нещата да се саморазвият, крайният резултат може да не ни хареса.

Затова и е по-добре да контролираме процеса, т.е. активно да търсим решение, а да не го оставяме на съдбата.

Кои са най-честите грешки при конфликт?

Избягване – вече го обрисувахме като изчакване нещата да се оправят сами

Ескалация, вместо честен разговор – така създаваме снежна топка, която въвлича все повече хора

Недоверие към другия – вместо да го поканим на разходка или кафе/чай/питие за спокойно изясняване на позициите, да продължаваме с интриги и стремеж да се наложим, което е взривоопасно за цели организации и системи

Атрибуция - възлагане/приписване на другите на наши мисли, които те нямат – предвзетост, която води до филмиране и фалшиви очаквания

Изобщо, обикновено водят към деструктивен конфликт и затова избягваме:

Илюзия за прозрачност – хората не са длъжни да разбират какво мислите, без да сте казали

Атрибуция – малко по-горе я споменахме

Наивен реализъм – мисленето от типа: „Светът на всеки е устроен, както моя”.

Ако техниките, които дадохме като лайфхак,  не проработят, значи отношенията са неспасяеми и най-добре за нас е да ги приключим тихо и спокойно, без да горим мостове, а да приемем реалността, каквато е.

Независмо работни ли са или са лични отношенията.

Това е невидима граница. Сами решаваме, в зависимост от важността на връзката, дали формално – по някаква финансова причина например, да продължим някаква комуникация с ясното разбиране, че човекът/организацията са ни отмилели. Или пък веднъж завинаги да прекратим всичко.

Въпросът, на който си отговаряме, преди да отрежем, е: Имаме ли още с човека/организацията общи цели (реалистични) ?

Ако нямаме, значи – финал!

Стратегически най-важен е Образът на резултата, т.е. как искам да се получи. Например имаме нов ръководител и какво бихме желали от него – въпросът пред нас е: „Какъв аз да стана, за да получа това и онова, да заявявам своите потребности, да задавам въпроси, да приемам критика, да спра да се страхувам и да си дам сметка на какво имам и на какво нямам право.

Технически най-важно е да не губим усещането как се прави пауза между емоцията и реакцията!