Как да се обичаме НЕавтоматично в семейството

Много често хората смятат, че традицията повелява мислене от типа: „тя ми е майка/дъщеря/сестра, той ми е баща/син/брат и аз трябва да я/го обичам”. Автоматична любов не съществува. Даже напротив, много често най-близките ни хора ни предават и ни разочароват много повече от останалите и твърде често чувствата ни са изправени на изпитание. Добре е за нас да приемаме това за нормално.

Схващането, че би могло да има автоматична любов, особено в 21-ви век, когато сме задръстени с информация, а „който трупа познание, трупа печал” е вредна илюзия. Психолозите смятат, че обичта в семейството е нещо, върху което трябва непрекъснато да се работи. Тя не е автоматизъм.

В Деня на майката, решихме, че тази тема е много подходяща. И посветихме на нея нашия нов психологически лайфхак. Защото е съвсем нормално да има раздразнителност в отношенията дори с най-близките, а те невинаги могат да бъдат перфектни - както родителите, така и децата. Окще по-малко са длъжни да отговарят на някакви наши представи за тях, независимо дали проговорени или пък не.

Никой за нищо никому не е длъжен, нито пък мое да си наложи да изпитва нещо, което „не му идва отвътре”. И поради тази проста причина не трябва да го очакваме, дори да ни е дете или родител, за да не трупаме печал и разочарование.

Психолозите съветват „да махнем филтрите” и да приемем дори най-близките си хора не за идеални, а за такива, каквито са. Да се съгласим, че не сме съгласни.Че можем да спорим, без да превръщаме дреболиите в „слонове” и да водим войни за налагането си.  

Това „командване” изтощава много бързо отношенията, защото автоматично не поражда обич и доверие, а създава съпротива, дори бунт. И води до скъсване, дори да бъде маскирано само като отдалечаване.

Добре е да приемем също, че понякога има неща, които не са наша работа, дори да са свързани с живота на много близък нам човек. Не може и не бива да знаем всичко, а още по-малко да се бъркаме.

Вместо да досаждаме, важното е да караме човека – дете или родител, да се чувства обичан, което се изразява в разговор, разбиране, грижа, ПОИСКАНА И САМО ПОИСКАНА помощ. А не в прокарване на „червени линии”, забрани, заклинания, които водят до обратен ефект и за двете страни.

Взаимното разочарование също е кратък път към превръщането на отношенията у дома от обич и доверие в дипломация.

Какви са най-често даваните лайфхак препоръки от психолозите:

По-добре е да се задават въпроси, отколкото да се дават непоискани съвети, за да се управлява вниманието на близкия ни човек и да бъдем чути, разбрани и последвани

Не бива да действаме с емоционален шантаж, защото както и да се оправдаваме, това винаги е свързано с егоистични подбуди – независимо дали става въпрос за нещо сериозно или пък за просто желание по-бързо да приключим с храненето и да прибегнем поради това до: „една лъжичка за мама...”, или „ако не изядеш, не ме обичаш”.

Обратното е създаване на комплекси за срам и вина. А оттам – до огромни проблеми и заболявания - психически и после физически. Така се създават на децата трудни връзки във възрастните им години, понеже те подхожда като инфантили, като незрели личностти. И много често поради неразбирането на другите изпадат в зависимости, включително се превръщат в насилници.

Много е важно, вместо по-лесното и по-удобно налагане на модели, формирането на самостоятелни личности, които се каляват в собствени отношения.

В същото време, трябва да може да се казва НЕ и от двете страни, когато наистина е необходимо, и да се възпитаваме взаимно.

В противен слуай – имаме бунт и късане на реалните връзки на близост, т.е. общуване като автоматизъм. Това е всичко друго, но не и любов.

А идеята е да се научим да се обичане НЕавтоматично.

Кира Алтман