Как усещаме и как да се справим със Синдрома на хроничната умора?

Поради големия интерес към текста ни за пролетната умора и колко е надценено нещо, което чисто статистически дори не съществува,освен като наше оправдание, сега насочваме вниманието към напълно реалния Синдром на хроничната умора. С ударното навлизане на смарт-устройствата и хоум-офиса в живота ни той засяга поне половината от нас или – хайде – огромна част от градското население. Разбира се, даваме и психологически лайфхак за това заболяване, което си е не само на душата, но и на тялото.

Синдромът на хроничната умора ни е завладял, когато усещаме дълготрайна – т.е. продължаваща месеци, тежка умора и намалена енергия, които не се облекчават с почивка и дори със сън и водят до значително влошаване на качеството на живот. Често мнозина от нас я смятат за нещо нормално, за част от работата и от живота и – по български – не се съветват не само със специалисти, но дори и със себе си. А лайфхакът е много прост – сън, хранене и движение, за да преодолеем това болезнено състояние. Преди да задълбаем в съветите обаче даваме най-важния:

Как се прави разликата между синдрома на хроничната умора и обикновената умора, депресията, автоимунните или метаболитните нарушения?

Депресията дава усещане за умора, НО при нея липсва мотивация, а при СХУ  имаме мотивация, но не можем да направим онова, което желаем поради отпадналост и безсилие

Обикновената умора изчезва след хубав, здрав сън, НО при СХУ остава.

При автоимунни и метаболитни проблеми се открива ясен хормонален дисбаланс, НО при СХУ това често не е възможно.

Най-неприятното е, че лесният лайфхак – спорт и просто движение, при СХУ понякога е неосъществим и не, защото хората, които го имат се правят на интересни, глезят се или ги мързи, а тъй като умората им се усилва и води до сериозно здравословно неразположение след прилагане на усилия, които в нормално състояние не са толкова затруднителни, а и често умората от тях се чувства като приятна. Затова физическото натоварване трябва да става постепенно, а не да отмъщаваме на мозъка чрез мускула и накрая всичко непоносимо да ни боли.

Същото важи и за лайфхака със съня – хората, които страдат от СХУ често истински не могат да заспиват, а ако го сторят, сънуват кошмари или просто стоят будни със затворени очи. При тях не работи и толкова тренди лайфхакът с правилото за възстановяване на нервната система само с 2 часа опъване на тялото в абсолютна тишина и – по възможност - тъмнина.

В резултат на всичко това хората със СХУ СЕ СЪБУЖДАТ ОЩЕ ПО-УМОРЕНИ..

Разбира се, натрупването на хроничната умора, започва да пречи и на когнитивните умения в умствената ни работа, и на физическите, като това допълнително потиска психологически и изостря до крайност реакциите, тъй като нервната система трудно понася неестествената и претоварваща я ситуация. ЗАТОВА И СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ  КЛАСИФИЦИРА ТОЗИ СИНДРОМ КАТО СЕРИОЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ.

Учените изследват причините за появата на СХУ. Някои посочват вирусни инфекции, хормонален дисбаланс, имунологични нарушения, токсично натоварване и генетична предразположеност като възможни фактори за развитие на CFS (от английски: Chronic Fatigue Syndrome).

Сигурно и вие като мен сте минавали през респираторни вируси, които не водят до супер висока температура и други тежки последствия, а просто ни натоварват най-вече нервно със силна кашлица и пълен нос, но чувството поне за няколко дни и като да не можем да мръднем от леглото, без това да има особено логично обяснение.

 Стресът, който претоварва имунната система, а пък особено в случай, че и той е хроничен, е смятан за една от причините за стигането до СХУ. Когато организмът не е във форма, например при споменатия по-горе вирус, изтощен е и не работи нормално, физическото състояние бързо се отразява и психически като депресия, тревожност, емоционална нестабилност.

Затова още един лайфхак за преодоляване на СХУ, разбира се, постепенно, е именно психотерапията. Както и всякакви видове едновременно психическо и физическо отпускане като медитацията, при това във форма, която самият човек смята за най-приятна и най-удобна за него.Самата практика няма такова значение, каквото има основното, което постигаме с нея. А това е отпускането.

Това, от своя страна, помага не само за възстановяване на психиката и физиката. Но дава и допълнителен ефект. А именно - възстановяването на съня ни. Което, вече постигнато, прави по-бързо общото съвземане и на тялото, и на душата.

ТОВА Е И ТОЛКОВА ТРЕНДИ СЪСТОЯНИЕТО WORK&LIFE BALLANCE. ИЛИ: РАВНОВЕСИЕ МЕЖДУ РАБОТАТА И ЖИВОТА.

Поддържането на баланс между активност и почивка е най-добрият лайфхак как да НЕ стигаме до СХУ, особено, при положение, че усетим първи симптоми, които вече споменахме – влошаване на съня, ставане от леглото с чувство за тежест, вместо на свежест и лекота, уморяване от неща, които са рутинни и т.н.

Важен лайфхак е да направим овреме промени в начина си на живот и да създадем „структура във всекидневието” . Става въпрос за нещо много просто: да си създадем нещо като схема или програма и да се опитваме, когато това е възможно, приблизително едни и същи часове на ставане и лягане, на приемане на закуската, обеда и вечерята ни.

Отдъхването във ваната преди лягане, спокойно и бавно, даже придружено с арома-терапия също е полезен лайфхак за избягване на СХУ.

И, като споменахме за часовете на хранене, нека да споменем и не-маниакален и достигащ орторексия – също психическо заболяване, подход към предпочитане на здравословното хранене.

Не е голяма философия да се изгради нормален енергиен баланс – да не приемаме повече храна и питиета, отколкото наистина имаме нужда, да не прекаляваме с въглехидратите, да включим повече плодове и зеленчуци в менюто си, да обърнем внимание на протеините в менюто, да не пропускаме топла храна и особено супи, когато можем. Приемането на естествени добавки като рибеното масло също е плюс. А също да ядем спокойно, а не нервно.

А СУПЕР ВАЖНИЯТ ВЪПРОС ЗА ТАКА МОДНИЯ TIME MANAGEMENT КАТО ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЛАЙФХАК Е НАШАТА УТРЕШНА ТЕМА! ЧЕТЕТЕ!

Михаил Първанов