Каква е разликата между емоции и чувства, как ги регулираме и защо злопаметността е психопроблем

Емоцията е първата, при това бърза реакция на поведението на другия. Тя ни е наследство от животните, но при нас е развита много по-широко и по-дълбоко. За разлика от Чувството, което е по-дълготрайно и по-осмислено, често изобщо не е осмислена – идва „от стомаха”, не от мозъка, от първобитните състояния – инстинктите. Днешният ни психологически лайфхак текст е посветен на Емоцията.

За всеки от нас тя е нещо нормално, дори да бъде много тежка за приемане или – напротив – супер изблик на удоволствие. Патология е, когато ставаме опасни за себе си и за другите. Психолозите го наричат „нарушение на личността”

Кой е главният лайфхак?

Важно е да се научим на емоционална регулация. Не иде реч за игнориране и пълен стоп. Защото това може да ни доведе до избухване и да се изрази в психически и физически заболявания. Говорим за придобито и развивано умение да се управлява емоцията. Също като с автомобила – да бъдем водачи на процеса колко бързо набираме от 0 до 100

Древните гърци и римляни са разделили понятието си за емоция на 4 течности, които имаме в организма си и сме нарекли на тях основните емоционални типове – меланхолик – от жлъч, сангвиник – от кръв и т.н.,

НО ТОВА РАЗДЕЛЕНИЕ ВЕЧЕ НЕ Е АКТУАЛНО, защото понятията ни се разширяват, понеже амплитудата на емоционалността е все по-голяма. И всички сме различни. Което означава - с различна степен на емоционалност.

Ето ги извънредните състояния, наричани 4Д от английските понятия:

Distress  – лошо ни е

Danger – опасни сме

Deviance – не сме като всички и всички го виждат

Disorder – не сме наред, зависими сме, не можем да оцелеел сами и имаме нужда от помощ

Внушено ни е, че извън нормата е и страхът като емоция. А това е най-нормалната реакция на моментна ситуация – наследство ни е като първичен инстинкт от животните.

Нещо повече: нормалният човек се отличава от психопата точно по това – ОТСЪСТВИЕТО НА СТРАХ Е ПАТОЛОГИЯ – ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ ГО ИЗПИТВА Е ПСИХОПАТ.

Психопатите не различават и страха у другите, както и болката в другите – ЛИПСВА ИМ ОСНОВНОТО МЕКО УМЕНИЕ – ЕМПАТИЯ/СЪЧУВСТВИЕ.

Безстрашните хора са ненормални.

НЯМА ДОБРИ И ЛОШИ ЕМОЦИИ, НО МЕЖДУ ЕМОЦИЯТА И РЕАКЦИЯТА Е НАШИЯТ ИЗБОР – МОЖЕ НЯКОЙ ДА НИ ЯДОСА, НО НЕ БИВА ДА ДЕЙСТВАМЕ ГНЕВНО ИЛИ КАТО ОБСЕБЕНИ, КОГАТО МУ ОТВРЪЩАМЕ, ЗАЩОТО ИМА ГОЛЯМ РИСК ТАКА ДА НАВРЕДЕМ НА СЕБЕ СИ, ОСВЕН НА НЕГО.

„Учете се да властвате над себе си”, както пише Пушкин с думите на героя му Онегин.

След главния лайфхак, даваме още няколко по-прости:

да дишаме по - спокойно, да спортуваме, поне да се поразходим, когато отвътре ни напира негативна емоция, да гледаме филм, да послушаме музика, дори да хапнем нещо. Но с мярка във всичко това. За онези, които го умеят – чудесен лайфхак е медитацията.

Лайфхак, изведен като формула от псехолозите:

чувстваме, приемаме, освобождаваме. НЕ ВЗЕМАМЕ РЕШЕНИЕ НА БАЗА ЕМОЦИИ.

Както казва народът: „Утрото е по-мърдо от вечерта”.

Не вземаме решения, ако някой използва емоционална манипулация веднага да го направим.

Трябва да преживеем емоциите, да спрем, докато отминат, да обмислим. Дори, ако нямаме друг начин, да изпием просто чаша вода или да отидем до тоалетната, за да си дадем време. За да не съжаляваме за грешка след това.

Можем просто да се оттеглим от разговора. Грешка е да се опитваме да се наложим с агресия – рискуваме да се върне към нас бумерангът на злото

Важно е да осъзнаваме:

ЕМОЦИИТЕ СА ЗАРАЗНИ, ЗАТОВА Е СЪЩЕСТВЕНО ДА НЕ РЕАГИРАМЕ НА ЧУЖДИТЕ ЕМОЦИИ, КОИТО СА НИ ЗАРАЗИЛИ , ОСОБЕНО НА ПРИМА ВИСТА - МОМЕНТАЛНО

Вътрешното дете иска другия да го заболи – инфантилизъм е. Зрелият човек не се отговаря с шамар на ухапване.

Правилно е да покажем, че ни боли и детето да разбере, че е важно да има емпатия и да съжалява за постъпките си. Защото децата все още са твърде свързани с родителя. Добре е да им се обясни. Децата не злобеят, те просто нямат опит с контрола над емоциите и са напълно първични. За зрелите хора се предполага, че имат осъзнати реакции.

Управлението на емоциите изисква, когато сме много разстроени и попадаме сред весели хора, да обясним състоянието си на другите и после да се оттеглим. А не да „убием купона”, като търсим всеобщо утешение и разваляне на настроението на всички, за да им стане и на тях зле. Уви, доста хора правят точно това.

Когато отмине емоцията – примерно от обида, може да се породи лошо чувство, което да остане. Просто трябва да го приемем и да продължим напред. Времето в почти 100% от случаите помага да го забравим.

Добрата реакция като лайфхак е при всяко предизвикателство да правим проверка на нашите ресурси. И после да действаме.

По правилото:

 80% на 20%.

4 ягоди и едно киви.

Ако имаме претенции към някого, започваме решаването на проблема с доброто/сладкото, а после идва киселото. За да бъде прието най-безболезнено.

Как да става в живота? Ето пример:

Не крещим на майка си, дори да ни дразни. А казваме:

Благодаря ти, мамо/бабо за грижите, манджата, обичта, съветите, НО те моля да не ме тъпчеш, да не ме ръчкаш всеки път вече да се женя....

Някои хора имат ЕМОЦИОНАЛНА СЛЕПОТА – АЛЕКСИТИМИЯ. При нея НЕ ЗНАЕМ КАКВО НИ Е И ОТ КАКВО Е ПРИЧИНЕНО, АЛА ЧУВСТВАМЕ, ЧЕ НЕ НИ Е ДОБРЕ.

Обратният полюс е:

ЕМОЦИОНАЛНО ГРАНУЛИРАНЕ – ТОВА СА ХОРА С ПЪЛНО ОБЯСНЕНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ, ПРИ ТОВА В ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ, ЗАЩОТО ТЕ НАЙ-ЧЕСТО ИДВАТ В КОМПЛЕКТ – страхът преминава в гняв, преминава в агресия, преминава в съжаление, преминава в разкаяние и всичко това в рамките на секунди.

ЕМОЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА НЯКОЛКО МИНУТИ, А ПОСЛЕ ПРЕРЕСТВА В НЕЩО ПО-ДЪЛГО – ПОВЕДЕНИЕ, ЧУВСТВА, СЪСТОЯНИЯ...

Когато говорим за трайността на емоциите, е важно да се уточни, категорични са психолозите:

ЗЛОПАМЕТНОСТТА НЕ Е ГОРДОСТ, А Е ПСИХИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ

Децата само ще спечелят, ако от малки бъдат научени да знаят, че всичко има право на съществуване, но трябва валидация за успокояване.

Утре ще обсъдим какво е валидацията и как работи тя.

Борис Ангелов