Карлови Вари' 2026 – Два юбилея наведнъж

Павлина Желева

специално за „19 минути“ 

Страхотно му се получава тази година на един от най-обаятелните международни филмови фестивали  - този в Карлови Вари (3-11 юли). По стечение на събитията той отбелязва два юбилея: 60-ото издание и 80 години история. Как е възможно това? Сложно е, но не чак толкова. 

Първото издание е през 1946 година. То изпреварва Кан и Локарно и съвпада с възстановяването на Венецианския кинофестивал след войната. Провежда се едновременно в Марианске Лазне и Карлови Вари, двата красиви курорта, които, в тежкото следвоенно време имат само една цел - да си съживят туризма. 

След 1948, в епохата на тежкия комунизъм, на фестивала му се налага да изтърпява спуснати „от горе“ лозунги за мир и социален прогрес, с които да бори идеологическия враг. Въпреки сянката на Студената война, все пак, през 1950 той окончателно се закотвя в Карлови Вари, а няколко години по-късно получава престижната категория „А“ от Международната федерация на филмовите продуцентски асоциации (FIAPF). 

Да, ама не. Тогавашният Съветския съюз решава да си организира собствен фестивал в Москва и принуждава Карлови Вари да споделя статута си с него. И разпорежда – четните години ще бъдат съветски, а нечетните чехословашки. Това положение продължава години, като Карлови Вари неизменно е по-малкото, по-низшето събитие. Все пак, дори и в най-пропагандните времена, той съумява да запази някакъв свой дух и колкото и трудно да е това тогава - някаква собствена позиция на почтеност. В Москва тежката артилерия се въоръжава с груба идеология, докато в Карлови Вари все пак могат да се гледат и нормални човешки истории. 

Та, ето, къде се губят 20-те издания, заради които днес фестивалът изглежда по-млад, въпреки, че е един от най-старите в Европа. 

Историческата справка припомня - следват различни периоди. Един път на политическо размразяване - най-вече през 60-те години, когато с красотите на града се запознават личности като Ален Рене, Клаудия Кардинале, Хенри Фонда и Елия Казан. Втори път - след август 1968 година и потушаването на Пражката пролет, когато на власт идва нова, още по-жестока политическа стагнация. 

Комунистическата партия се разпорежда с киното и спира сътрудничество на фестивала с Международната федерация на филмовите критици (FIPRESCI). Играта на символи пренася събитието в новопостроения хотел „Термал“ - бруталистката сграда от бетон, мозайка и стъкло - силно мразена на времето, но толерирана днес. 

След 1989 идва „Нежната революция“, свалила тоталитарния режим в тогавашна Чехословакия и пак - „ново начало“. Голямото възраждане се случва в началото на 90-те - цензура вече няма, но и пари няма. Приватизацията на чешката филмова индустрия тръгва относително бързо, но докато се наместят новите икономически пластове звучат закани - Карлови Вари отива в Прага! За да не се случи това, на помощ идва Фондацията на Международния филмов фестивал Карлови Вари.

С нея тръгва епохата на култовия актьор Иржи Бартошка като президент и на критичката Ева Заоралова като художествен директор. От 1998 организацията е поверена на компанията Film Servis Festival Karlovy Vary и ето ти поредното „ново начало“. 

От 1994 насам Карлови Вари се провежда ежегодно без прекъсване, с едно единствено изключение през 2020  - заради Ковида. 

Тази година, в знак на уважение към старта в Марианске Лазне през 1946, и този град е включен в юбилея. Специална прожекция в историческия Общински театър символично възстановява спомена. 

Понеже новата биография няма как да бъде разделена и от личността на Вацлав Хавел хотел „Термал“ приютява изложба, посветена на 90-тата годишнина от рождението му. В същото време, 30 големи пана с архивни фотографии, с акцент върху малко познатия период от преди 1989, украсяват главната алея на града. 

Червеният килим нарочно е разкрепостен - тази година става достъпен за публиката. По него няма да минават само филмови звезди ! Представям си реакцията на Кан към тази „безумна“ идея! 

Това обаче не е всичко. При откриването, 1300 синхронизирани дрона, в продължение на десет минути, ще превърнат нощното небе в гигантско анимирано платно. Не стига това, ами представлението ще бъде повторено и на 7 юли, за да могат повече посетители да го видят. Ех, тази грижа за публиката! Да, ама заради нея, на всеки пореден фестивал в Карлови Вари се изсипват тълпи от млади хора, с малко багаж, но с много ентусиазъм и изпълват до дупка фестивалните зали. 

Още малко за светещите дронове - 1300 на брой, те ще създадат изображения с размер до 220 метра. Организаторите се хвалят, че за десет минути ще изпълнят над девет милиона предварително програмирани позиции на височина до 200 метра. 

Къде сме ние в това жестоко пиршество? Ами имаме филм в главния международен конкурс и това е „Черни пари за бели нощи“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, които вече спечелиха „Кристален глобус“ с „Бащата“ през 2019. Могат ли да спечелят още един? Защо не? Така символно ще се доближат до славата на Кристиян Мунджиу, който тази година в Кан спечели втората си „Златна палма“ с „Фиорд“. Наистина, защо не?