Кой е активният и сериозен мързел, а защо пасивният не е добър?

Мързелът е естествен и полезен, но не всеки мързел. Защо учените го делят на сериозен и несериозен и кой от тях е добър? Днешният ни психологически лайфхак е посветен на тази актуална в края на зимата тема.

Много популярно напоследък е понятието Кежуъл лейжър – просто нищо не правим. Учените учтиво го наричат „рекреационна практика”. В какво се изразява? Лежим на дивана. По класификацията на експертите това е „несериозен мързел”.

Но, ако съчетавате простото лежане на дивана с четене, това вече е „сериозен”, а още активен или полезен мързел.

Той не е по-лош от доброволчеството, практикуването на хоби или друга инвестиция на нашата енергия и внимание.

Защо? Защото развива т.нар. „целерационален модел” – по-просто казано – саморазвитие.

Тази концепция е развита от професор Стебинс от университета в Калгари, Канада, който въвежда границата между добрия, сериозен, активен и несериозния, пасивен, лош мързел през 1982 г.

Тоест, неговата идея е, че мързелът, освен естествен е и помезен, когато е свързан с някаква добра дейност. Ако заменим недобре конотираната дума с русизма „отдих”, ако е „активен” – макар и оксиморон – значи е добър и полезен.

Професор Уил от Техноуниверситета в Сидни, Австралия развива концепцията на колегата си. Според него мълзелът може да бъде и едното, и другото в зависимост от степента на нашето влагане в дейността, която практикуваме, докато отдъхваме.

Прост пример е гледането на телевизия – ако лежим на дивана и гледаме турски/мексикански сериал по телевизията, това е несериозен мързел, а ако наблюдаваме концерт, научно-популярен или добър игрален филм, това е сериозен отдих, понеже ни носи бонус – добра надбавка в превод.

Окритието на Уил: Несериозният мързел също има важна роля в живота – бързо, а не отсрочено удоволствие. Той е естествен, така че не е толкова или изобщо лош.

Примерно при пушене/пиене с колеги, при което хрумват идеи – спонтанността ражда добър резултат

Мързелът е непринуден отдих, но не е напразно похарчено време

Времето в социалните мрежи – феноменът на нашето време, също го делим по този начин – ако трупаш професионално инфо и умения, тогава този вид мързел е добър. Ако е просто дуум скролинг – безцелно сърфиране в нета, е несериозен.

Психолозите го обясняват с наричието на 3 отдела в мозъка:

Сензорен

Двигателен

Асоцитивен.

Онзи, който все е с гаджет – смартустройство развива главно сензорния дъл от мозъка. Учените даже определят новото поколение, което е вглъбено и обсебено от този вид техника: сензорно поколение.

Психолозите също така разглеждат трите вида Маски, които слагаме:

Прагматична

Стереотипна

Псевдоинтелектуална

Последната е ясна. Разминаване на желанията с възможностите.

Стереотипната идва от опит, който не е актуален, но се използва, защото хората ги мързи, или по друга причина не искат да се развиват и да се адаптират към новите условия / обстоятелства.

Прагматичната – чистене на излишеството е от типа: „Научи мързеливия на работа, та да те научи на акъл”.

Иначе трябва тренировка на паметта, каквато е образованието. При него същественото е: не трупаме знания, а умения да се учим от живота. Най-общо казано това е случаят, когато от мързел някой може, но не иска. Най-често в такова положение се попада, когато липсва мотивация.

Според психолозите обаче поведението никога не се определя от единствена потребност.

То идва  първо от самооценка – сравняване с другите. Така умният човек в среден колектив няма да се бъхта, а при конкуренция – ще се стимулира, защото никой не иска да бъде последен

Отглеждането на животни в дома, не на двора, също е форма на сериозен мързел, както всички интереси, свързани с лукса и показното потребление – при соца на тях се гледа с лошо око – наричат го „буржоазен остатък”.

Изборът на мързел е изяснен. Но има и наложен мързел. Какво имаме предвид ли?

Дългите празници приучават към мързел, особено хората, които без друго са по-лениви от другите

А трябва да бъдем наясно: ако не работим, няма удоволствие от лежането и мързела като цяло.

Михаил Първанов