Който свика ВНС, сам пада в него: сваляне от власт, изгнание или убийство преследват събралите спецпарламент

Нещастни са личните истории на свикалите досегашните 7 Велики народни събрания. Първото от 14 април до 26 юни 1879 г. за два месеца създава Търновската конституция, която и до днес някои смятат за най-добрата, която сме имали от 4 досега. Събранието и в голяма степен основният закон са диктувани от руския император Александър Втори, който слага за княз на България любимия си племенник и адаш Александър Батенберг, но година и половина по-късно е убит при поредния опит за атентат на 13 март 1881 г.

Второто Велико народно събрание, работило 1 ден – 1 юли 1881 г.,  е свикано на 27 април, за да вземе в свои ръце младият Александър властта, защото се чувства застрашен от идването на руския престол от неговия братовчед и също адаш Александър Трети, който цял живот го е ревнувал от по-топлото отношение на баща си към племенника, отколкото към него – собствения син на Царя Освободител, комуто е кръстен централният булевард с жълтите павета в сърцето на София. Князът суспендира Търновската конституция, сменя русофилското правителство на Петко Каравелов, започва извънредни съдилища срещу изпълнителната власт, много от чиито представители, начело с премиера, бягат в Източна Румелия и се спасяват под чалмата на султана. Гласувани а и 7-годишни извънредни права на владетеля, ала той не успява да се възползва напълно от режима. След петилетка бяга от България.

Същият Петко Каравелов е регент, заедно със Стамболов, чиято политическа звезда на бъдещ диктатор точно изгрява, по време на третото Велико народно събрание, чиято цел е да избере нов княз. Събира се на 19 октомври 1886 г. и се спира на Валдемар Датски. Русия обаче не го харесва и на 1 ноември Петко Каравелов напуска регенството. Десет дни по-късно, под натиска на император Александър Трети, наследникът на Хамлет е принуден да се оттегли от трона, без дори да е сядал в него и да е коронован. И без Велико народно събрание, нищо че е задължително по Конституция, делегация начело със Стамболов тръгва по Европа да търси друг княз и се спира на братовчеда на Валдемар – Фердинанд, когото среща в операта или