Мързелът ни е природа, а как да бъде полезен?

На прага между зимата и пролетта, щем – не щем, попадаме под властта на мързела. Соцвъзпитанието го дамгосваше. Но днешният ни психологически лайфхак е посветен на естествеността и полезността на мързела. Не е тайна, че благодарение на него са направени най-големите открития – само се сетете за Архимед във ваната. А учените са му посветили вече специална наука, наричана Leisure studies или изучаване / изследване на отдиха / мързела.

Първо и най-важно – да приемем мързела за естествен. Балансът на енергията, който той ни осигурява, е нещо супер важно и лесно може да бъде наблюдаван в природата. При животните,  при преразход на енергия,  нормално е да има отпускане. Наричано е още, както при тях, така и при нас – хората, адаптивно поведение.

Вече половин век учените мерят енерго разходите на човека, а с едно око наблюдават през това време фауната.

Мислите, че птиците пеят за наше удоволствие или, за да ни будят сутрин? Нищо подобно.

Птиците стават рано, защото се чувстват гладни. Понеже по природа  в мрака те не виждат добре, не могат да ловуват вечер и нощем. Чрез песента, посрещаща утро и първите слънчеви лъчи, те хем се оплакват, че са гладни, хем проверяват кои хранителни участъци са се освободили от другите птици, след като нощните хищници са се прибрали, а дневните още не са се събудили. За да си набавят най-близо и най-лесно храна. Песните не са приветствие към деня, хората и другите птици. Разузнаване са и са стон.

И сега за хората!

Ленивият човек просто икономисва енергия.

Организмът сам провокира снижаване на енергията, което му е нужно физиологично, за да се адаптира. Най-лесният пример е защо ни се приспива, щом хапнем. Много просто – натъпкан с храна, оргназимът има нужда от бум на енергия, за да я смели, да я превари и да я отдели. Поради което ни кара да се прозяваме и да сме готови за дрямка.

Тя е и нова мода в офисите на световните гиганти в бизнеса. Powernap наричат в Гугъл реазполагането на хамаци за отпочиване на работещите насред офисните помещения.

Но биолозите и психолозите съветват следобедната дрямка да не продължава повече от 30-45 минути.

Понятието за „празност” откъм труд, което наричаме още „безделие”, е свързана с държавни реформи в края на 15-и век в Европа. Тогава и през първата половина на 16-и век се създават цели закони против безделничеството. Чудесен пример е император Карл Пети, който през 1531 г. издава  указ срещу самонаетите, които по негово време са нещо като паразити в обществото – творчеството не му се струва важна дейност, но по-скоро фокусът на акта е против просията.

Първото Кърваво законодателство обаче е на Хенри Седми в Англия – за безделничество режат ухо.

Идеята за държавно регулиране на времето на човека е и в езика – тогава се появява френското loisir – leisure в английски, което днес бихме определили като „отдих”, „почивка” или с италианското dolce far niente или „нищоправене”. Държавата разпределя времето. Монархът казва кой какво, кога и защо да прави.

Френската революция прави обрат - вече аристократите са смятани за паразити – това е свързано и с навлизането на индустриалното производство, което създава класите на предприемачите и работниците – две съсловия, които се налагат над благородническото.

Появата на работническа класа, за която другата е безделническа класа – не е случайно, че така е наречен и знаменитият филм на Чарли Чаплин, създава понятието „свободно време”. Това е нещо ново. Преди редовите хора нямат правото да разполагат с времето си.

След средата на 19 в. в САЩ се и определя количеството на работното време. То има много следствия, сред които е появата там и в европейските столици на обществени паркове. Това са места, където всеки – беден и богат, работник или аристократ, може да прекарва свободното си време. У нас тази мода идва с малко закъснение – през 1872 г. се появява Градската градина в София, а след Освобождението целият града прави разходки по Царя до Борисовата градина.

В тази епоха – през 1899 – американският учен Веблен формулира е научно своята теория за мързеливата/безделническата класа.

Новите форми на заетост и новите начини за прекарване на времето в наше време са следствие на този дълъг процес.

Затова възрастните хора по-бавно разбират защо хоум офисът и фрийлансърството, за които биха казали, че „това не е работа” все пак също са форми на заетост. Не на „празност”.

Ако преди, например при соца, денят беше подразделен на 8 ч. работа, 8 ч. почивка и 8 ч. сън, тази традиция всъщност е плод на едновековни разбирания – от  80-те години на на 19 в., когато в Борнвил се появява т.нар. Градинска фабрика. В почивката между двете части на деня работниците могат да отдъхват заедно.

Докато сега ко-уъркингът се изразява в поставяне на места за тенис на маса, джаги,  кухни и висящи люлки – кресла в офисите

Темпоралните граници се разминават – човек избира и да може да има игри в офиса и да си вземе много работа у дома.

Прекалено многото работа и на двете места води до така актуалния феномен на прегарянето – емоционално пренапрежение, което се превръща в психопроблем и - възможно - в заболяване – води от тревожност към депресия

Размитата граница между труд и безделничество е ясно проследима – както личи по чиновничеството -  може да се мързелува и в офиса

Днес разходките като едно от най-полезните прояви на „грууминг”. Това е и основен  лайфхак, който можем да дадем. Добрите форми на отдих/мързел, които ни помагат са разходка на чист въздух, къпане, грууминг – както когато постригват животните.

Защо? Защото осигуряват приток на окситоцин и ендорфини – хормоните на удоволствието. Те идват и от елементарни движения – например, когато мием главата, разчесваме косата и това ни доставя удоволствие – дори да бъде във фризьорския салон, а не в нашия храм на благоуханията в семейната баня. Същото прави и сексът – взаимен грууминг.  Даже само прегръдка повдига настроението

За по-възрастните хора е важно да държим или да ги погалваме по ръцете – повдига настроението, както всяко галене.

Защото, освен удоволствие, мързелът може да бъде и депресия – упадък на физическата активност с психически прояви.

А може човекът просто да няма сили. Учените го наричат.Агедония – когато не получаваме удоволствие от привична активност - секс, сладко, книги, социални мрежи.

Как да мързелуваме правилно? Отговаряме утре в нашата Психо-рубрика!

Михаил Първанов