НЕ! Бонониа/Балкана (галено за Балкантурист): Когато десертът идва 1-ви, но с поглед към Дунав във Видин

Бонониа е официалното име на най-популярния ресторант във Видин, обаче всички му казват "Балкана" вече 60 години. Това е галено от "Балкантурист". А прозвището идва от названието на държавната фирма, в чийто хотел, чиято фасада и поддръжка независимо показват, че е от онова време, се разполага заведението.

То е разделено на три части, ако не броим долното барче пред входа: най-отвътре е нещото като бална зала и салон за официални вечери - най-вече сватби, междинна с фюжън дизайн в съвременен стил и най-приятната - остъклена тераса с интериор в ярки цветове с прекрасен изглед към Дунава.

Пред нея ресторантът разполага и с открита тераса, навлизаща в Градската крайречна градина - чудесен естествен парк между крепостта баба Вида и центъра, чийто главен площад е на метри от заведението.

Понеже се озовахме на тази перфектна локация по обяд в прекрасен, много слънчев ден от циганското лято с температура 18 градуса, попитахме най-учтиво дали може да седнем отвън. "Не и с толкова малко персонал", отговори забъзана келнерка, сякаш нямаща желание да ни обслужва изобщо.

Ние обаче седнахме и първото, което отбелязахме бяха пепелниците в закрито помещение - значи тук се пуши. Слава Богу, никой не го правеше, а димящите клиенти тихо и кротко присядаха отвън. Което не променя факта: лошото чувство остава.

Когато обаче десертът дойде преди супата и основното - те пък пристигнаха заедно, изненадата беше пълна при всички претенции на заведението.

Супата беше толкова гореща, че остана за "второ". Но дори след изяждането на основното - хемендекс, в който шунката беше не повече от 19 грама, а може и да преувеличаваме скромното количество, продължаваше да пари. Поне 19 минути след сервирането. Доколко плувнала беше в олио, не може да се опише. Но по-неприятното усещане беше остатъкът от изпарване на езика с часове, макар и опитана със сериозно закъснение. И с притеснение, защото обедите винаги са много по-къси от вечерите и от персонала на заведенията се очаква да си дава сметка за това.

Десертът крем карамел беше най-лошият, който сме яли, освен че беше останал - надяваме се - от предишния, за да не си представяме, че е от по-предишния ден. С толкова шупли, че при снимки трябва да се използва поне толкова филтър, с колкото Лили Иванова прикрива следите на времето.

Дори, когато човек е много гладен, какъвто беше случаят, той все пак остава човек. Само с претенции не става, трябва и акъл.

На този фон - ужасна кухня и безразлично, да не кажем негостоприемно обслужване, има и някакво забавление. То е в менюто. Хем е със снимки и пържотии в кичозния стил на Хепи, хем завършва с патешко магре с кайсии, фоа гра и френско петле с пармезан и мачкани картофи. Няма такъв "миш - маш"!

А за нещото, наречено ВенИциански (както са написали домакините) Сахер, при положение, че в този свят няма нещо по-виенско от тази торта, пък може да се напише цял фейлетон.

Освен, че неграмотността в изписването малко напомня изписването на Руши ВИДИНлиев и майка му Лора ВИДИНлиева като ВидЕнлиеви. Последното го пиша, защото в този текст главен герой е ВидИн.

Борис Ангелов