НЕ! Principe Tapas Gourmet: всъщност франзелени сандвичи за детски ЧРД

Що е то тапас и има ли почва у нас, хеле ако заведението се казва Принца на тапасите? Ами не е сандвичета като за детски рожден ден от соца върху франзела с колбас. И в случая с Принца - постни и неукрасени, не като на картинките в сайта. Има 4 вида, които реално видяхме като затрогващ скромен избор в заведението, когато го посетихме. Гордо ни беше обяснено, че били с хамон, салсичон и чоризо, което не прави нещата по-автентични, защото тези колбаси ги има във всеки хипермаркет, та най-често са и в промоция. Нищо гурме няма в тая работа, да знаете. Надменността на персонала е смехотворна също, понеже стотици хиляди българи живеят в Испания, още стотици хиляди техни роднини и приятели редовно ги посещават, а същият този наш народ има приказка, че на краставичар краставици не се продават.

Нашата любима тапа в Испания и Каталуня е соломийо де тернера – ето това трябва задължително да има в заведение, което е в жанра. Няма го.

Понеже въпросното рекламира, че приготвя и пинчос – това са баските тапаси, а ние имаме представа как ги правят в най-добрите специализирани бистра на Сан Себастиан и Билбао, понеже сме ги посещавали – дайте да ги видим, че нещо ги нямаше. Пинчото, направено в тези кулинарни храмове си е цяла композиция и е наистина гурме. Неслучайно местни заведения вече влизат в десеката и 50-ката на най-добрите места за хранене в света. Пинчосите им обаче по нищо не приличат на сандвич от детски рожден ден през соца.

Най-интересно от всичко е защо в едно испанско по стил заведение, доминира италианската лексика - особено Passione в логото. На испански е Pasion. Ценна граматическа информация от нас: не се пише pinCHos и pinTXos. Толкова по повод слогана: „истинската испанска кухня, приготвена по оригиналните рецепти.” А самото название, за да бъде правилно, би следвало да гласи: El Principe Tapas или Principe de Tapas.

ВИЖ СНИМКИ ТУК!