Недялко Йорданов разкрива непознатия Радой в книга

Радой Ралин – сатирикът, поетът, драматургът и сценаристът, артистът и певецът, мъжът, бащата, приятелят, „човекът, чието значение като уникален факт в нашата история ще расте с годините“... Това е героят на новата книга на Недялко Йорданов „Моят Радой“. Тя излиза в навечерието на 13-годишнината от кончината на известния творец, който си отиде на 21 юли 2004 г. Томчето е съкровена изповед за едно голямо и истинско мъжко приятелство, разказ за живота на двамата обичани творци, за литературата и театъра и за политическата и социалната действителност у нас през втората половина на ХХ век – откакто датира тяхната дружба, непрекъсната сякаш и от смъртта.

„Казвам „моят“ Радой, защото той ми беше и баща, и учител, и настойник, и приятел, и колега, и преди всичко - съдник на моята поезия и на моето гражданско поведение цели 46 години“, споделя авторът още на корицата. „Какво ли не преживя ти, самотен татко с двама невръстни синове, непрекъснато уволняван, забраняван, преследван, подслушван, вечно безпаричен и никога не преклонил глава пред властта“, обръща се Йорданов към Ралин.

В книгата са включени много снимки от личния архив на Недялко Йорданов; откъси от личния му дневник; факсимилета на писма, които е получавал от Радой; статии от вестници; спомени за моменти на лични изпитания, преодолявани заедно, за професионални предизвикателства, които са свързвали двамата таланти, за литературните им и театрални срещи.

Смешни и забавни, трогателни и тъжни спомените на автора вълнуват със своята искреност и голяма човешка обич. В любопитните случки се намесват имената на още известни личности, сред които са Желю Желев, Александър Геров, Йосиф Петров, Атанас Далчев, Невена Коканова...

Емоциите на автора са концентрирани в думи от статия, публикувана в памет на Радой Ралин на 22 юли 2004 г.: „България няма и няма да има може би никога такъв уникален човек и поет.“