Нуреев: Кралят, роден във влака, под знака на числото 17

Когато се ражда във влак на 17 март 1938 г., никой не може да си представи, че татаринът Рудолф Нуреев ще стана Кралят на световния балет. И, че невероятният му живот ще бъде белязан от неговия рожден ден и от датата на прераждането му - също 17-и, но юни 1961 г., когато остава в Париж, за да започне своя втори живот на глобална звезда отвъд Желязната завеса, разделяща Изтока и Запада, соца и капа.

В една съдба под властта на числото 17, само една важна дата е с единица, при това двойна - 1 януари 1944 г., когато малкият съветски гражданин за първи път гледа балет в града, в който отраства в дълбоката руска провинция - Уфа.

Просветлението, подкрепено от неговата майка, го води в балетното училище, а оттам във втората по сила, но първа по традиции руска школа - Петербургската.

Със сложен характер, с малко приятели, но винаги първи в трупата на местния театър Киров, който сега е наричан с царското си име Мариински, Рудолф се налага като премиер, както танцьорите наричат главния солист на състава.

В тази своя роля той заминава с всички свои колеги на предвиждано като триумфално турне на руските артисти в Париж и Лондон.

Попаднал за първи път в чужбина и то в т.нар. второ направеление - капиталистическия Запад, той е смаян от магията на френската столица, от огромното внимание не само на зрителите, но и колегите му към него, от поканите да се потопи в живот, какъвто той няма как да познава. И от гейбаровете.

Придружаващият трупата агент на КГБ докладва в своята служба за неразрешените отсъствия на Нуреев от хотела и участието му в различни събирания с французи, включително със семейството на министъра на културата, а такива контакти са забранени на съветските граждани без санкцията на службите.

Взето е решение той да не продължи за Лондон. Да бъде върнат в родината.

За да не стане издънка и международен скандал, това не му се съобщава. Той го разбира едва на летището, когато, вече натоварил багажа си и минал всички проверки, е оставен буквално на вратата на самолета. Възползва се от разсейване на пийналия кагебист и се втурва в прегръдките на придружаващите го домакини.

Останал е сам на света, без абсолютно нищо, тъй като багажът му е заминал със самолета за Лондон, а пари няма - скромните съветски командировъчни отдавна са изчерпани, анулиран е и неговият паспорт.

От Франция, където руснаците му създават проблеми да остане и той не получава право на пребиваване и убежище, е изпратен в Дания, където намира учител и партньор в живота в лицето на Ерик Брун, на снимката на двамата скандинавецът е вдясно.

Оттам отпътува не особено успял година по-късно за Лондон, където съдбата все пак го отвежда и то не само за неколкодневен гастрол. Там пък го приютява и му помага да се наложи като световна звезда Марго Фонтейн. Двамата правят спектакли заедно, обикалят цяла Европа, викани са и по 20 пъти на бис.

Завръща се в Париж като шеф на прочутия балет на Франция, за който работи и създава гениални спектакли и прави трупата много по-силна.

Доживява да се върне в Съветския съюз, дори в своя дом в Уфа, когато Горбачов прави Перестройката. Вече е много болен от СПИН, но успява да потанцува, а и да поставя на сцената на своя роден театър и на други сцени като татарския оперен и балетен театър в Казан. 

Погребан е в руското гробище край Париж през 1993 г., като гробът му е неповторим, постлан с оцветен каменен татарски кафтан.

Наталия Каменова