Олигарсите: Нела Сандалска дъщерята на генерала

Обикновено се говори за генералски ботуш. Но има и генералски сандал. Такива носят дъщерите на генералите. Като Недялка Сандалска, която предпочита да бъде наричана Нели, директорка на Балкантурист.

Или на онова, което е останало от “майката на българския туризъм”.

Сандалска е тежък Рак. Завършила е право, била е съдия, но по стечение на обстоятелствата в зората на демокрацията се оказва заместник – шеф на Комитета по туризъм. Кой знае защо е харесана от Илия Павлов, с когото решават да основат нещо, наречено Български туристически холиднг. С оригинална приватизация те вземат Балкантурист, а после с още по-интригуваща операция – грандхотел Варна, наричан още Шведския хотел. Тези работи май не стават без намесата на тогавашния и сегашен мандатоносител на правителството Ахмед Доган.

Шансът, благодарение на който и до днес хотелът продължава да печели добри пари като фирма, е вкарването на израелски хазартни туристи. Проектът е разработен от бизнесмен, който обаче остава зад борда на Балкантурист, когато там се възцарява дъщерята на генерала и започва да мачка всичко живо под железния си сандал.

Забавно е, че неин ресор според сайта на компанията са “инвестиции и развитие на активите”. Що е то ли? Ето що...

Скандален стана случаят с хотел България. Преди около година той нашумя в пресата заради желанието на Балкантурист да направи от сградата нещо като нищо - жилищен мол като на практика изтърбуши и промени фасадата на едно от най-класическите софийски здания. Оттогава хотелът, макар и на жълтите павета, практически не работи. Действа само сладкарницата му, която буквално плаче за ремонт. А хвърлените на вятъра думи за инвестиции от 85 млн. евро остават... 

Разруха цари и в резиденция Перла, въпреки обещанията от началото на годината, че разкошното място най-накрая ще бъде реновирано. В момента сградата и резерватът са в призрачен вид. Може би това е по-добре от неосъществените след смъртта на Илия Павлов планове за застрояването му като ваканционно селище.

Интерхотелът във Велико Търново, който също беше собственост на Балкантурист, не беше пипнат дълги години и аха да се разпадне. С маниера на великата директорка Сандалска беше лъснато фоайето, а стаите си стояха във вида от 80-те години, както знаем в ролята на туристи. Бизнесменът Георги Георгиев, който неотдавна купи прекрасния комплекс, веднага започна усилено да го ремонтира и да му придаде отново блясък.

Лошо обслужване пък типизира Шведския хотел край Варна, където вероятно се предлага най-лошата петзвездна закуска ако не в света, то поне в Европа, сочи личният опит на 19’.

Възможно е пък правостоящата закуска, която ни предложиха в друг хотел, управляван от Сандалска – Рила на Боровец, заради преграждането на помощението и превръщането на част от “столовата” в басейн, също да е неин уникален принос в “инвестиции и развитие на активите”.

В интервю за в. Шоу бащата на Илия Павлов – бай Павел Найденов, нарича Недялка Сандалска "социално незряла личност".

Той казва за туристическата олигархиня буквално следното пред Еми Мариянска: “В началото я мислех за компетентна. Оказа се, че бъркам. Обича да се налага за глупости, което си е чиста симулация на дейност. В "Гранда" бяха преместили една стена, за да разширят малко бара, защото отзад барманите не можеха да се разминават, когато са двама. Хубаво. Тя минала и без да огледа, да се поинтересува с каква цел е направено, казала:"Това да се върне, както си беше!"... Зли езици казваха, че за да заема такава позиция в "Балкантурист", трябва да е била сътрудник на Второ. Аз не мога да съм сигурен, но има едно нещо, което се знае от много хора в бранша. Като дойде демокрацията, Луджев й изпраща едно писмо за справка за номенклатурните кадри в туризма. И тя му връща едно писмо с компромати за всички. "Услужлива" се показва. Предоставя сведения за хора, работещи в системата на туризма - в Комитета по туризъм, между които сведения, според запознати, които не само не отговаряли на истината, но били нарочно деформирани. Тази липса на лоялност при нея й създаде врагове - трудно ще намерите някой да каже хубаво за нея.” Прав ли е бай Павел – не можем да твърдим, но както може да се окаже, че положението е по Ботев: “ако не е истина, не е и лъжа”?