Отбелязваме 87 години от кървавия атентат в храм Света Неделя

Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. Извършен е на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София докато вътре в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите с идейни водачи Васил Коларов и Георги Димитров. Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III. В ранния следобяд на 16 април пристига ковчегът с покойния  генерал Георгиев, а в траурното шествие участват повечето министри начело с Александър Цанков, множество народни представители и свободните от наряд офицери от Софийския гарнизон. Всички влизат в храма и се нареждат около ковчега край централната колона. Кордон от войници опасва църквата, а отвън остават много хора. Тогава софийският митрополит Стефан, който се приготвя да започне опелото, изненадващо дава указание  да преместят ковчега по-близо до олтара. Така официалните лица отиват по-напред и благодарение на това остават живи. Взривът избухва в 15.23 ч. В първия момент митрополитът решава, че е станало земетресение. Златарев казва, че буквално видял кубето да лети във въздуха. Експлозията е така силна, че войниците от почетната рота, останали отвън, са повалени от взривната вълна. Един от очевидците, подполковник Маринополски, разказва: Гъсти кълба бял прах засипа наоколо целия площад... всичко наоколо бягаше, без да знае накъде. Взривът срутва купола в претъпканата църква. Убити са 134 души, между тях трима народни представители, 10 генерали и 26 офицери. Ранени са 343 човека, много от тях остават затрупани под развалините или по-късно умират от раните си. Между ранените са министър-председателят Цанков, министърът на вътрешните работи ген. Русев, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, председателят на парламентарната група на мнозинството Андрей Ляпчев, митрополит Стефан, Ат. Буров. Военният министър ген.Вълков е ранен в главата, но излиза и дава първите заповеди на войниците отвън. Премиерът се отправя към Министерския съвет, където се събира правителството. Повечето от членовете му са с превръзки. Решено е да се обяви военно положение, което става с царски указ от 17 април.

Снимка: Изгубената България