Пътешествие до края на нощта с ново издание

Ново издание на „Пътешествие до края на нощта“ – едно от върховите постижения на антивоенната литература, влиза в Бисерната поредица на издателство „Колибри“. С целия си непрогледен мрак романът на Луи-Фердинан Селин всъщност е дълбоко човешки и състрадателен текст, чийто подвиг е в безмилостното разобличаване на истината.  Неслучайно заглавието се нарежда сред стоте най-велики книги на всички времена, определени от 100 писатели от 54 страни.

„Пътешествие до края на нощта“ (Колибри) е едновременно автобиография и фикция. С богат на находки и шокиращ език, авторът ни увлича с героя Бардамю и неговия двойник Робенсон в едно гротескно пътешествие през живота, през света и през смъртта. Бардамю преживява войната, лута се из джунглите на колониална Африка, живее в нечовешкия свят на индустриална Америка, лекува сиромасите в едно от парижките предградия, навсякъде следван от верния си и омразен Робенсон. Двамата стигат до края на самите себе си, там, където човешкото се разпада и освободен от всяка условност, индивидът се показва в цялата си окаяност.

„Пътешествие до края на нощта“ звучи и като подигравка със света, и като израз на човешката болка. Звучи като преобърнато обяснение в любов към един свят, който не може да обича, един последен, задавен с кръв смях пред най-тъжната шега, един истински реквием за човечеството, видяло необратимия залез. Рядко се появява литература, чиято хуманност е напълно отвратена от света – отвратена от войната и нейната хладна воля, от империализма, който лакомо убива, от капитализма, който безскрупулно експлоатира. Песимизъм, погнуса, нихилизъм – така е видяна в романа задушаващата атмосфера на една планета, на която смъртта се разхищава, а животът остава безсмислен, ненужен и неоправдан като ценност.

Луи-Фердинан Селин (1894–1961) е роден в Курбьовоа, край Париж. Участва като доброволец в Първата световна война, получава военен медал и кръст за храброст, след тежко раняване е демобилизиран и работи като тиловак в Камерун и Англия. След войната завършва медицина и участва в хуманитарни мисии в Африка и САЩ. През 1930 г. се завръща във Франция и става лекар в парижко предградие, а през 1932 г. публикува първия си роман „Пътешествие до края на нощта“, който получава наградата „Рьонодо“ и е възприет като голямо литературно събитие. Селин съчетава форма и съдържание, като използва безпрецедентен за френската литература разговорен език и цинизъм на изказа в онзи момент – те се оказват единственото оръжие, способно да провокира реакция в един самозабравил се свят на насилие и алчност. Четири години по-късно излиза романът „Смърт на кредит“ и затвърждава репутацията му на новатор и на необикновен талант. През 1996 г. българският превод на „Пътешествие до края на нощта“ получава Наградата на Съюза на преводачите в България. В настоящото издание е включена илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.