Празнуваме Бъдни вечер в очакване на Рождество

Тази вечер със специално богослужение Празнична утреня за Бъдни вечер, Българската православна църква ще посрещне Рождество Христово. Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще оглави празничната служба в катедралния храм Свети Александър Невски в съслужение с архиереи и столично свещенство.

На трапезата на Бъдни вечер се слагат само постни ястия, тъй като е последният ден от Рождественския пост. Според обичаите на нея трябва да присъства нечетен брой ястия 7, 9 или 11 ястия. Задължително на масата се слага варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост- младият Бог, който ще се роди. Символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът - дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече. Огънят и космическото дърво като връзка между небето и земята са в основата на всички чудеса тази вечер. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот.

Предвестници на добрата вест са малките коледари - деца от 8 до 12 години, - които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят „Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!", а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва.

Централно място заема обредният хляб - боговица, богова пита, бо-жичник, вечерник, светец. Първото парче от погачата се оставя за Света Богородица. Традиционно хлябът в обредната символика се свързва с дома и семейството.Според част от народните вярвания, каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни, ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед, а ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.