Проф. Пантев: "Омразата и ненавистта са най-опасни за един народ"

Най-опасното състояние за бъдещето на един народ е взаимната хоризонтална омраза и ненавист, преплетена с безразличие. Това каза в залата на Народното събрание професорът депутат от парламентарната група на „Коалиция за България“ Андрей Пантев. По повод Деня на будителите – 1 ноември, професорът отбеляза: „И така се появиха всичките тези известни и неизвестни герои. Те не бяха герои като храбреци, те бяха герои като родолюбци - учители, училищни настоятели, писари, свещеници зографи, иконописци. Те показаха, че наред с бъдещата национална политическа воля на българите да се стигне до едно просветление, е важно и усещането за себезначимост и самоличност, а не самобитност (всички имат самобитност). Те, за разлика от всички останали, кой повече, кой по-малко, не търсеха обществено признание чрез служби, чрез постове , чрез служебни реализации. Те тихо служеха на своя народ по един незабележим начин и затова във всяко село селище, град има има местен будител и не ми казвайте ироничните категоризации, че сме спали, за да ни събудят някои! Будители от такъв характер има в цялата европейска история и в цялата колониална предистория на цяла Америка. Това беше друг тип събуждане. Събуждане чрез усещане за дух. След катастрофата през 1919 год. покрусеното софийско гражданство отива за утеха, за успокоение не при прославените генерали, не при мъдрите дипломати и министри, а тихо се нареждат под балкончето на къщата на дядо Вазов. И това беше началото на второто възпроизвеждане, втората изява на будителството на интелигенцията. Не банкерите създадоха новото усещане, въпреки покрусата, въпреки омразата, второто издание, всичко онова, което ни се предписваше като безнадеждност. И затова, понеже тази декларация е в резултат от колективния ум на „Коалиция за България“ ние се надяваме, че поне това ще споделите като усещане в утрешния ден. Затова колоритната симбиоза между общоевропейските стойности и българските стойности бе дело именно на будителите. Те бяха европейци , без да знаят, без да се наричат така. И до днес, ние българите (може би само евреите имат такова усещане), ние българите се смятаме за хора на книгата. „Върху хляб и книга не се стъпва“ - това е етнографски принцип и ако сме оцелели, то се е дължало на това, че България я е имало на книга. Нека да напомним, че наред с всичките други индикатори и показатели в икономиката, търговията, тия контакти, съществената природната особеност на българите е състоянието на духа“.