Римляните са открили Америка преди 2000 г. доказват новооткрити артефакти

Откриването на 2000-годишен римски артефакт в Мексико може да преобърне разбирането ни за Новия свят, като повдига възможността италианци да са достигнали Америка много преди Христофор Колумб.

Наречена главата от Текашик-Каликстлахуака, тази теракотена скулптура на брадат мъж е извадена на бял свят от мексиканския археолог Хосе Гарсия Пайон през 1933 г. близо до Мексико Сити, съобщава Arkeonews.

Фигурата е била погребана в запечатана гробница под три непокътнати слоя под на пирамидална структура, заедно с керамични фрагменти, златни украшения, костни артефакти и парчета планински кристал.

Докато тези находки са типични за съответния период и регион, самата глава съвсем не е – чертите ѝ напомнят повече за древното Средиземноморие, отколкото за Мезоамерика.

През 1961 г. случаят става още по-загадъчен, когато австрийският антрополог Роберт Хайне-Гелдерн предполага, че артефактът може да датира още от 200 г. пр.н.е.

По-късно, през 1990 г., германският археолог Бернард Андреае заявява, че бюстът „без съмнение е римски“, като посочва, че прическата и формата на брадата напомнят за императорите от Северовата династия (193–235 г.).

Това не е просто визуална прилика. Чрез термолуминесцентен анализ – метод, при който обектът се нагрява и се измерва излъчената светлина – учените установяват, че артефактът датира между IX век пр.н.е. и XIII век сл.н.е., тоест много преди Колумб да достигне Америка през 1492 г.

Самото погребение обаче е датирано между 1476 и 1510 г., което също е преди пристигането на испанския конкистадор Ернан Кортес в Мексико през 1519 г.

Голямата загадка остава как бюст в римски стил се е оказал запечатан в гроб отвъд Атлантика.

Някои учени предполагат, че предметът е попаднал там по време на ранните етапи на европейските експедиции, включително испанското завладяване на Мексико. Възможно ли е единичен европейски предмет да е достигнал вътрешността и да е бил включен в местните погребални обичаи?

Други смятат, че артефактът може да е попаднал случайно чрез древно прекосяване на океана – например ако римски, финикийски или берберски кораб е бил отнесен от теченията до бреговете на Америка, а местните жители са намерили и запазили главата.

Тази хипотеза обаче се счита за малко вероятна, тъй като липсват други доказателства като останки от кораби, селища или подобни предмети.

Съществува и по-прозаично обяснение – че находката е била подхвърлена от някой археолог по време на разкопките, особено като се има предвид, че Пайон не винаги е присъствал и не е водил подробни записки.

В крайна сметка този артефакт поставя по-широк въпрос: как археолозите трябва да тълкуват необичайни находки, които не се вписват в утвърдените исторически представи?

Интересното е, че дълго време учените отхвърляха идеята, че европейци са достигнали Новия свят преди Колумб – докато не бяха открити скандинавски селища в Нюфаундленд, датиращи от 1021 г.