Сънят е имунитет, но какво ни казва: Какво да правим с времето в карантина

"Махнете това бебе от мен", бяха последните думи на майка ми, вече в унес, преди да издъхне. Не можех да повярвам, защото Елица ми беше казвала, че да се сънува бебе е едно от най-лошите неща - знак за смърт или сериозна болест. Знаеше го от съновниците. И аз, като психолозите и психоаналитиците, се отнасях резервирано към съновниците, без особено доверие. Обаче този фатален момент ми показа, че не съм бил прав. Иначе, нямаме никаква представа какво правим през 1/3 от живота си, която изкарваме в сън. 10-те дни коледно-новогодишни празници ни дадоха достатъчно време за сънища - а спането е супер важно за имунитета ни, включително срещу коронавируса, и със сигурност мнозина се питат какво означаваше този или онзи от тях.  

Ще започна от кошмарите, така и така разказът ни тръгна оттам. Според психоаналитиците присънването на близки хора и свързани с тях неща, което ни мъчи в сънищата, е знак, че чувстваме прегрешение към тях, че с нещо сме ги наранили. Кошмарите също така се тълкуват от учените в тази специалност като знак за идващо заболяване.

Лайфхакът е, ако някой от близките, който вече е починал, ни се присъни викайки ни, а освен това ни протегне ръка, да не я поемаме. Възможно е, ако го сторим, да минем и ние отвъд, недай, Боже.

Кодирането на страховете и прегрешенията ни в кошмарите е част от концепцията на психоаналитиците, че сънят всъщност е събирана наяве информация. Той изкарва прикриваните ни чувства и емоции, които така излизат наяве.

Но могат да бъдат и дежавю, като единствения ми кошмар, слава Богу, който съм имал до момента - че ме гони кон, тъпо и упорито, както и да завия. Това е нещо, което ми се е случвало в живота в Боровец в есенен ден преди много години. И се повтори като "филм" насън. Чувството беше също толкова стресиращо, даже задъхването.

Но, както после разбрах, сънуваното е било и с положителен заряд. Движението напред и нагоре насън, особено бързото, е добра житейска прогноза. Обратното - не е . В моя случай препусках яко преди коня, та накрая и успях да се укрия от него...

Това, което пък ни се появява като дежа вю наяве - примерно отиваме някъде и