Сърца за изтръгване с ново издание

Ново издание на „Сърца за изтръгване“ – едно от знаковите произведения на Борис Виан – става част от Бисерната поредица на издателство „Колибри“ . На преден план в „Сърца за изтръгване“ е психоаналитикът Жакмор, който живее в „август на живота“. Дошъл незнайно откъде, той попада сред обитателите на несъществуващо село и се сблъсква с техните необичайни нрави. Рисувайки един апокалиптичен пейзаж, в който доброто и злото са неразличими, Виан ни изправя пред големите теми на обществото – войната, експлоатацията, нищетата, страхът.

Абсурдният и ирационален свят в книгата, населен с причудливи и гротескови образи, зловещо напомня за нашия съвсем конкретен свят. С необятна фантазия и чувствителност, по един смайващо поетичен начин, авторът третира проблема за насилието, което човек приема за „нормално“ в своя живот, и за вечния стремеж на човешкия дух към свобода. Борис Виан е роден на 10 март 1920 г. във Франция. Следва в „Екол сантрал" през 1939 г., но в началото на Втората световна война повече се интересува от обществените събития, отколкото от образованието си.

Започва да свири на тромпет в създадения от него и негови приятели бенд, сътрудничи на списание „Хот джаз", а през 1942 г. вече е и дипломиран инженер. През 1945 г. под влиянието на приятели като Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер и Жан Кокто започва да се занимава по-задълбочено с литературна дейност. В следвоенните години публикува няколко творби под псевдонима Върнан Съливан. Така се появяват романите „Ще плюя върху вашите гробове", „Мъртвите имат еднаква кожа", „Ще пречукаме всички гадняри". По-късно излизат от печат „Есен в Пекин" и „Пяната на дните". Следват публикации на сборници с разкази и двата му най-значими романа – „Червената трева" и „Сърца за изтръгване". В края на 50-те години на XX век Борис Виан осъществява множество концертни турнета из цяла Франция и в чужбина.

Снима се в киното, пише пиеси, стихове, филмови сценарии, публицистика. Умира на 23 юни 1959 г. В настоящото издание е включена илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.