Случаят "Милан Кудера" разбуни духовете в Чехия

Автентичността на доклада на комунистическата полиция, представящ Милан Кундера като автор на донос, предизвиква разгорещен дебат в родната му страна след публикуването на документа в началото на седмицата.

Чешкият печат, който обикновено не се вълнува особено от разравянето на миналото, помести многобройни свидетелства, анализи и становища "за" и "против" известния автор на „Непосилната лекота на битието“, който според доклада на полицията е направил донос срещу един от сънародниците си през 1950 г., когато е следвал в Института за филмография. "Кундера: доносник или жертва?" е озаглавил статията си всекидневникът "Днес" след обнародването на протокола на сайта www.ustrcr.cz на Института за изучаване на тоталитарните режими, създаден през 2007 г. със задачата да хвърли светлина върху комунистическото минало на страната. Седемдесет и девет годишният писател, който живее във Франция, определи като "лъжи" заключенията на Института, според които той сам сигнализирал на комунистическата полиция за присъствието в Прага на някой си Мирослав Дворачек, който впоследствие бил осъден на 22 г. затвор. Въпреки вълната от критики Институтът категорично защити добросъвестността на разследванията си и на своите сътрудници. Досието, което инкриминира Кундера, е посветено на Дворачек, пилот, дезертирал след комунистическа чистка, преминал на Запад и вербуван като агент от отдел на американските тайни служби, за който в момента на ареста си се намирал в Прага. Академията за чешка литература поиска по-категорични доказателства. Чешкият писател Йозеф Скворецки, чиято съпруга несправедливо бе посочена в началото на 90-те години като информатор, оспори надеждността на архивите на чехословашките служби за сигурност. Комунистическата полиция и тайната полиция са всемогъщи организации, които никой не контролира и не е в състояние да контролира. Онзи, който вярва на архивите им като на Светото писание, е идиот", заяви Скворецки. Службата на архивите на чешката сигурност изключи документът да е фалшификат и потвърди, че човекът, който го е изготвил - член на Корпуса за национална сигурност - е работил навремето в споменатия от протокола отдел. Според историка Прокоп Томек, който дълго е работил върху престъпленията на комунизма, докладът наистина прилича на"обикновен стандартен документ" и автентичността му би трябвало да може да се докаже с протокола за показанията на Кундера, който "сигурно се намира някъде". Аферата накара бившия отговорник на университетската организация на ЧКП Зденек Песат да разкрие след 58 г. мълчание, че друг студент, вече покойник, лично му е доверил, че е издал Дворачек в полицията и че искал да информира за това и партийната йерархия. Според Института това разкритие не противоречи с нищо на факта, че Кундера е уведомил полицията. Директорът на Института за съвременна история Олдржих Тума смята, че историята трябва да бъде поставена в тогавашния контекст, тъй като по онова време много студенти са вярвали в комунизма и не им е изглеждало ненормално да сигнализират за евентуални "врагове на режима". Историкът Иржи Пернеш припомня от своя страна, че Милан Кундера е бил отговорник на студентско общежитие, което го е задължавало да информира полицията за всяко подозрително присъствие. След период, когато е убеден комунист, Кундера застава през 60 г. в редиците на реформаторите. Забранена му е каквато и да е обществена дейност след смазването на Пражката пролет през август 1968 г., което го кара през 1975 г. да предпочете изгнанието. /БГНЕС