Царското казино на 102 г. пустее във Вършец с парк №2 в България и спа на 15 в.

Всички сме чували за Вършец, защото това е най-старият и първият планиран български курорт, който иначе привлича спа-гости точно 15 века, от византийско време с лековитите си води. Но малцина са го посещавали, въпреки че е е само на около час с кола от София. И има както удивителни паркове - вторият най-голям след софийската Борисова градина е само една от градските градини, а 102-годишното царско казино е уникален, ала рушащ се паметник на архитектурата във виенски ретро стил. При това, уви, не и единственият! Решихме да ви заведем във Вършец точно за Цветница.

И, ако не сте решили къде да се разходите в поредицата почивни дни за Великден - този прекрасен дълъг уикенд, ето ви една добра и красива идея.

Една от каузите на Българските туристически награди, които тази година минаха под мотото Туризъм, който лекува, беше да спасим уникалното културно и природно наследтво на този забравен от държавата, но и от собствената си общинска администрация, бисер на Северозапада. На нашето събитие вече ангажирахме министъра на туризма Ирена Георгиева с тази кауза, а тя ще обедини и другите ведомства като здравното и регионалното с тази благородна инициатива.

Но тепърва ще пишем по темата, а сега ви предлагаме вдъхновяваща пролетна разходка до едно от най-красивите места в България.

"Слънчевата градина е една от най-привлекателните забележителности на балканското градче Вършец. Тя е вълшебно място за отмора и възстановяване на вътрешния баланс, за разходки и детски игри. Слънчевата градина се слива с Боровия парк, който със своята площ от 800 дка представлява вторият по големина изкуствено засаден парк в България след Борисовата градина в София.Вършец е най-старият балнеолечебен курорт в България. Намира се в подножието на Западна Стара планина, на 90 км от София. Градът е възникнал около минерален извор, а най-старият запазен писмен документ за съществуването му датира от VІ в. от н.е. Във византийските хроники той се споменава с името Медека (от лат. medicus, което означава „лечебен“) и е единственото селище с такова наименование в рамките на Римската империя. 

Основна роля за развитието на Вършец като балнеокурорт има д-р Дамян Иванов (1874 – 1959) – баща на курортното дело в града и първият балнеолог в България. През 1910 в града отваря врати първата държавна минерална баня у нас, наричана днес „Старата минерална баня“, изградена по подобие на баните в германския балнеокурорт Баден-Баден. През 1930 в града е открита Новата минерална баня, която е разположена на площ от 732 кв. м и продължава да е действаща и до днес. По пътя за двете бани се намира Старата минерална чешма, построена през 1934, с температура на водата от 37 °С. Същата година е изградена и Слънчевата градина. Името ѝ идва от проектираните под формата на лъчи алеи, изградени от специален камък, който блести на слънчевата светлина. В центъра на Вършец се намира красива пешеходна зона, известна като „Булеварда с чинарите“, която е традиционно място за разходка на жителите и гостите на града. От двете страни на дългия 2 км булевард се извисяват дървета на възраст повече от 100 години, а покрай алеята могат да се видят едни от най-красивите стари къщи в града, строени в началото на ХХ в. През  30-те години на миналия век Вършец е много популярен сред творческия и политическия елит  на страната. Една от причините за това е, че през 1924 тук е открито първото казино в България – Банското казино. То привлича отбрани български и чуждестранни посетители и се превръща в елитно място за забавление. Сред местните казиното е известно и като „Царското казино“, тъй като по онова време негов чест гост е принц Кирил – братът на Цар Борис III. Малко по-късно към казиното се прибавя виенска сладкарница и ресторант с жива музика. 

Православният храм „Св. Георги Победоносец“ е друга интересна забележителност във Вършец. Там могат да се видят икони от ХVІІ и ХVІІІ в. Строителството му започва през 1902 г., а през 1906 г., когато е завършен олтарът с прилежащите му икони, е осветен от Видинския митрополит Кирил. Сред най-големите ценности на храма са четирите полилея, произведени в Йерусалим и Цариград и дарени от местни хора за освещаването на храма. 

Във Вършец може да бъде посетен Градският исторически музей, открит през 1999 Общинската музейна сбирка е разделена в четири раздела: „Античен“, „Археологически находки и монетна колекция“, „Балнеология“ и „Етнография“. Специално място в експозицията заема бронзовата скулптура от II в. пр.н.е. на  тракийското момче-бог Телесфор, което днес е символ на Вършец.

На около 13 км от града се намира Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“, основан през ХІІІ в. 

От Вършец тръгва екопътека до старопланинския връх Тодорини кукли (1785 м), наречен така заради групата от хълмове, наподобяващи женска фигура. Едноименната екопътека започва от квартал „Заножене“ и е подходяща за добре подготвени туристи, тъй като преходът трае около осем часа. 

По-неподготвените туристи могат да се възползват от услугите на Туристическия информационен център в града, който предлага водач до върха. Най-удобният изходен пункт за изкачването на Тодорини кули е местността Зелени дел, която се намира на 10 км от Вършец. 

Всяка година в началото на август Вършец отбелязва Празника на курорта, минералната вода и Балкана. В продължение на няколко дни се провеждат разнообразни културни и спортни прояви, а градът отваря гостоприемно врати за многобройните си гости", както припомнят колегите от сп. Икономика, чиято е и чудесната пролетна снимка от прекрасното градче в полите на Балана.

Екип на 19 минути